'''Пали''' (पाऴि) е среден [[индоарийски език]], [[език]]ът, на който са написани свещените книги на клона Тхеравада от [[будизъм|будизма]]. Дълги години се запазва като език на духовната дейност, философията, екзегетиката в [[Индия]] и [[Шри Ланка]].
В първото хилядолетие с разпространението на будизма в [[Югоизточна Азия|Юго-Източна Азия]] се налага там и езикът пали, като векове наред е бил основен литературен език в [[Бирма]] (днес Мианмар) до средата на II хилядолетие от н.е. Освен свещените книги на будизма световноизвестни произведения от палийската литература са „Милинда панха“ (Въпросите на Милинда), екзегетическите произведения на Буддхагоша, хрониките Махавамса от историята на Шри Ланка и др. Днес основни носители са будистките монаси от държавите от Юго-ИзточнаЮгоизточна Азия. Езикът е [[Мъртъв език|мъртъв]] от поне две хилядолетия.
