Георги Дамянов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник
Ред 23:
След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат (1923)]] Георги Дамянов участва в подготовката на [[Септемврийското въстание]] във Врачанско.<ref name="ташев"/> По време на самото въстание е командир на Лопушанската дружина.<ref name="ташев"/> Отличава се в боевете за завземането на [[Монтана|Фердинанд]], в [[Бойчиновски бой|Бойчиновския бой]] и в сражението при [[Криводол]]. След разгрома на въстанието емигрира в [[Югославия]] и е осъден задочно на [[Смъртно наказание|смърт]].<ref name="ташев"/> През 1924 г. се връща нелегално в България и участва във възстановяването на организациите на БКП в Северозападна България, за което получава втора задочна смъртна присъда.<ref name="ташев"/>
 
В началото на 1925 година Дамянов отново емигрира в Югославия.<ref name="ташев"/> Есента на същата година заминава за [[СССР]] с паспорт на името на Георгий Белов, който ползва през целия си престой в Съветския съюз. През 1929 година завършва [[Военна академия „Михаил Фрунзе“|Военната академия „Михаил Фрунзе“]]<ref name="ташев"/> със звание капитан. Служи като командир на [[батальон]] и преподавател в академията (1932-1934). {{факт|Заема и ръководни длъжности в [[Червената армия]].|2013|1|22}}
 
През 1934 година Георги Дамянов е прехвърлян на работа в [[Коминтерн]]а и през следващата година се завръща за кратко в България,<ref name="ташев"/> за да подпомогне [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] и [[Васил Коларов]] в борбата срещу [[леви комунисти в БКП|левите комунисти в БКП]]. През 1937 година отново е в СССР, където е завеждащ кадровия отдел в Коминтерна и участва в [[Задгранично бюро на БКП|Задграничното бюро на БКП]].<ref name="ташев"/> От края на 1942 г. участва в организирането на въоръжената съпротива срещу режима в България.