Роберт Музил: Разлика между версии

 

== Литературен път ==

Първата книга на Роберт Музил е романът ''"Лутанията на възпитаника Тьорлес"'' (1906). Следват сборниците с разкази ''"Единения"'' (1911) и с есета ''"Непристойното и болното в изкуството"'' (1911). От 1914 г. до 1918 г. Музил е офицер на италианския фронт, а след [[Първа световна война|войната]] става чиновник във [[Виена]]. Работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. Публикува сборника с новели ''"Три жени"'' (1924). През 1933 г. писателят се установява трайно във Виена, където издава сборник с есета ''"Посмъртни творби приживе"'' (1936).

 

Основна тема в творчеството на Роберт Музил е безизходицата на съвременния му интелектуалец, който дири по-хуманна форма на съществуване.

 

Най-значимото произведение на Музил, над което писателят работи повече от десетилетие до последния си дъх, е тритомният роман-фрагмент ''"Човекът без качества"'' [по-точно: ''"Мъжът без свойства"''] (''Der Mann ohne Eigenschaften'') (1930-1943), в който разглежда разпадането на [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]] през призмата на философския анализ, [[гротеска]]та и [[ирония]]та.

 

== Влияние ==

Роберт Музил - заедно с [[Джеймс Джойс]], [[Марсел Пруст]] и [[Херман Брох]] - е един от основоположниците на модерния европейски роман.