Магмени скали: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ добавка
+ добавка
Ред 1:
'''Магмените скали''' са един от трите основни типа скали в [[земна кора|земната кора]], заедно с метаморфните и седиментните. Образувани са при застиване и кристализация на [[магма]]та при различни геоложки условия, които се определят от химичния състав, дълбочината, формата и обема и&#768;. От една и съща магма, в зависимост от дълбочината на застиването и&#768;, се формират различни видове скали. Тази дълбочина е много важен фактор, определящ трите вида възможен фациес (видавид) на магмените скали.<ref name="Курчатов">[http://books.google.bg/books?id=dHNg0Oy-DhgC&lpg=PA109&ots=0UVkv_yttT&dq=%D0%9B%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82&hl=bg&pg=PP1#v=onepage&q&f=false Всеволд Курчатов - "Геология за всеки"/Pensoft/2004/стр.109]</ref>
 
* Абисален фациес -&nbsp;— застиването на магмата става бавно при високо петростатично налягане (налягане на скалите) и при наличието на летливи компоненти. В този случай се наблюдава пълна кристализация, при която се образуват равномернозърнести скали с индивидуализирани минерали, а находищата са обширни и с голям обем.<ref name="Курчатов"/>
* Хипоабисален фациес -&nbsp;— Магмата застива при по-ниско петростатично налягане и по-бързо. При кристализация при такива условия се образуват неравномернозърнести скали.<ref name="Курчатов"/>
* Ефузивен фациес -&nbsp;— понижаването на температурата и налягането е рязко, почти всички летливи компоненти излитат, при което кристализацията става бързо и поради това е непълна. Много често в скалите се среща лава, застинала във вид на вулканично стъкло.<ref name="Курчатов"/>
 
В зависимост от това дали магмата застива и кристализира под земната повърхност или след изливането и във вид на лава, формираните скали се разделят на два вида.
Скалите образувани при охлаждане на магмата на различна дълбочина под земната повърхност, се наричат [[интрузивни скали|интрузивни]] (плутонични), а тези образувани след изливането и изстиването на магмата върху земната повърхност - [[ефузивни скали|ефузивни]] (еруптивни; [[вулканична скала|вулканични]]<ref name="encyclopedia">[http://encyclopedia.bg/enc1/index.html ''Българска енциклопедия А – Я'']. БАН, Труд, 2002, ISBN 954-8104-09-1, ISBN 954-528-350-5</ref>).<ref name="Nikolov27">Николов, Тодор Г. ''Основи на палеонтологията и историчната геология''. София, 2002, с. 27</ref>
 
Основните* разлики[[Интрузивни междускали]] интрузивните(плутонични)&nbsp;- иобразуват ефузивнитесе магменипри скалиохлаждане зана свързанимагмата сна тяхнатаразлична структурадълбочина ипод външенземната видповърхност.<ref name="encyclopedia"/> Интрузивните скали имат пълна кристалинна структура, с ясно изразена последователност на кристализацията на [[минерали]]те, дължащи се на бавното изстиване на магмата в дълбоките земни пластове. Ефузивните скали имат неравномерна, непълна кристалинна и [[стъкло]]видна структура, дължаща се на бързото изстиване на повърхността.<ref name="Nikolov27">Николов, Тодор Г. ''Основи на палеонтологията и историчната геология''. София, 2002, с. 27</ref>
* [[Ефузивни скали]] (еруптивни, вулканични)&nbsp;- формират се след изливането на магмата върху земната повърхност. Имат неравномерна, непълна кристалинна и [[стъкло]]видна структура, дължаща се на бързото изстиване на лавата на повърхността.<ref name="encyclopedia">[http://encyclopedia.bg/enc1/index.html „Българска енциклопедия А–Я“]. БАН, Труд, 2002, ISBN 954-8104-09-1, ISBN 954-528-350-5</ref><ref name="Nikolov27">Николов, Тодор Г. „Основи на палеонтологията и историчната геология“/София, 2002/ стр. 27</ref>
 
Химичният състав и на двете групи скали е почти идентичен, тъй като са образувани от еднакъв изходен материал. Характерни минерали изграждащи магмените скали са [[ортоклаз]], [[кварц]], [[фелдшпат]], [[плагиоклаз]], [[биотит]], [[амфибол]], [[пироксен]], [[оливин]].<ref name="Nikolov26"> Николов, Тодор Г. ''Основи„Основи на палеонтологията и историчната геология''. геология“/София, 2002, с/стр. 26</ref>
 
Магмените скали се делят на групи и според съдържанието на силициев диоксид ([[кварц]]): ''ултрабазични'' (съдържание под 40 %), ''базични'' (''основни'') (40 – 52 %), ''средни'' (52 – 65 %), ''кисели'' (65 – 75 %)<ref name="encyclopedia">[http://encyclopedia.bg/enc1/index.html ''Българска енциклопедия А – Я'']. БАН, Труд, 2002, ISBN 954-8104-09-1, ISBN 954-528-350-5</ref>, ''ултракисели'' (над 75 %)<ref name="Nikolov27">Николов, Тодор Г. ''Основи на палеонтологията и историчната геология''. София, 2002, с. 27</ref>.