Пингуикула: Разлика между версии

род растения
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Distinguish|Pinguecula}} {{Italic title}} {{taxobox |name = Butterwort |image = Pinguicula_moranensis.jpg |image_caption = ''Pinguicula moranensis'' |regnum = P...
(Няма разлика)

Версия от 12:47, 1 май 2013

Шаблон:Distinguish

Пингуикула
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Устноцветни (Lamiales)
семейство:Мехуркови (Lentibulariaceae)
род:Пингуикула (Pinguicula)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Разпространение
Пингуикула в Общомедия
[ редактиране ]

Описание

Родът Пингуикула включва 35 вида цветя, които произхождат от Западна Европа. Естествените местообитания на тези сравнително непопулярни тревисти растения са сфагновите блата, където влажността е висока. Декоративната стойност на тези непопулярни цветя е в листата, събрани в розетка. Цветовете са бледо розови до лилави, по един на дръжка с дължина около 15 см. Диаметърът на цветовете е около 2 см, а устройството им е като при виолетките – 3 венчелистчета от долната страна и 2 от горната, като отзад се оформя шпоричка. Някой ги наричат „орхидеи“ заради красивите цветове, въпреки че те нямат нищо общо със сем. Салепови. На открито цъфтят през май и юни, а при отглеждане в дома цъфтят целогодишно. Характерно за тези цветя е и това, че отрязаните цветове имат трайност две – три седмици. Освен Pinguicula grandiflora, като декоративни се отглеждат още студеноустойчивата Pinguicula bakeriana (произхождаща от Мексико), която на височина достига 10 – 15 см., а цветовете са карминено червени.

 
Местообитание на пингоикулата

В България из усойните места на Витоша, Рила и Троянския балкан се срещат три вида Пингуикули: Pinguicula vulgaris, Pinguicula villosa и Pinguicula lignicolla.

Място на отглеждане

За отглеждане на здрави и красиви Пингуикули и подходящо светло, но защитено от директните слънчеви лъчи място. Осигурете им сенчесто до полусенчесто място. По отношение на температурата, тези цветя понасят до 7 градуса, но през зимата е добре температурите да не падат под 14 – 15 градуса. Много добра идея е през лятото да ги изнесете на източен балкон на шарена сянка. Ако ги отглеждате у дома, осигурете добра вентилация на въздуха.

Грижи при отглеждане

Тъй като Пингуикулата произхожда от влажни местообитания, изискванията и към въздушната влажност са високи. Периодично следва да се пулверизира, особено през горещите летни дни. На практика за да отгледате здрави и красиви растения, следва да си направите едно малко блато. За целта в голям разлят съд поставете пласт пясък, върху него разстелете мъх или торф, навлажнете много добре и в средата поставете саксията с Пингуикула. Почвеният субстрат за отглеждане на Пингуикула следва да бъде влажен и с кисела реакция. Тъй като в естествените местообитания почвите са бедни на азот, Пингуикулата си го осигурява от насекомите. Листата и са покрити с власинки, които отделят сладка лепкава течност, която привлича насекомите. Веднъж кацнали на тях, насекомите залепват, а краищата на листата се повдигат и свиват. Отделят се сокове, които разграждат и усвояват органичните вещества на попадналото в капана насекомо. След няколко дни, когато смилането е приключило, листата бавно се отварят.

Източници

file:///C:/Documents%20and%20Settings/User/Desktop/%D0%94%D0%95%D0%9B%D0%A4%D0%98%D0%9D%D0%98/%D0%A0%D0%90%D0%A1%D0%A2%D0%95%D0%9D%D0%AF/%D0%A5%D0%98%D0%A9%D0%9D%D0%98%20%D0%A6%D0%92%D0%95%D0%A2%D0%AF/%D0%9F%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%83%D0%B8%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%20%28%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BB%D1%8E%D0%B3%D0%B0%29%20%28Pinguicula%29%20%E2%80%A2%20FlowersNet.info.htm