Разлика между версии на „Горнотракийска низина“

редакция без резюме
[[Image:Karandila2.jpg|мини|350п|Изглед към [[Сливен]] и Горнотракийската низина от южните склонове на [[Стара планина]]]]
 
'''Горнотракийската низина''' е най-обширната [[низина]] в [[България]]. Тя е част от историко-географската област [[Тракия]], като в България низината често напълно се покриванарича с понятиетосамо Тракия. Също такаТя е една отсред [[Физикогеографски зони и области на България|физикогеографските области]] на [[Краищенско-Тунджанска зона|Краищенско-Тунджанската зона]].
 
==Географско положение, граници и големина==
Обхваща средното поречие на [[Марица]] и затова се нарича още '''Маричина низина'''.
 
 
Разделя се от [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]] и [[Драгойновски височини|Драгойновските височини]] на 2 части:
 
* [[Източна Горнотракийска низина]] ([[Старозагорско поле]])
* [[Западна Горнотракийска низина]] ([[Пазарджишко-Пловдивско поле]])
 
Валежите в [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западната част на Горнотракийската низина]] са под 500 мм, а в [[Старозагорско поле|източната част]] между 600-500 мм за година, което по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развива мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна [[инфраструктура]] - канали, язовири, водоизравнители и т.н.
==Лозарство в района на Горнотракийската низина==
 
==Лозарство==
В района се отглеждат бели и червени сортове грозде, но червените вина доминират значително, както по количество, така и по достойнства.Районът е сравнително равнинен, но лозовите масиви са разположени на хълмисти терени в предпланините на [[Средна гора]], [[Родопите]] и [[Сакар]]. Сравнително високите годишни температури и подходящите горски и песъкливо-глинести почви са изключително благоприятни за червени винени сортове [[грозде]]. Най-широко разпространени са [[Мерло]], [[Каберне совиньон]], а в някои микрорайони и емблематичния български сорт [[Мавруд]]. Произведените вина от тези сортове се отличават с интензивно обагряне, висока плътност, наситен аромат с топъл, южен характер и значителен потенциал за дългогодишно отлежаване. Микрорайоните около [[Хасково]], [[Стамболово]], [[Любимец]] и [[Ивайловград]] се свързват предимно с отлични вина от сорта Мерло. С много достойнства и индивидуалност са вината от Каберне совиньон от [[Оряховица]], [[Перущица]], [[Брестовица (Област Пловдив)|Брестовица]]. Микрорайонът на [[Асеновград]] неизменно се свързва с престижа на вината от сорта [[Мавруд]].