Берат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 64:
Църкви и манастири съхраняват до наши дни следи от духовно общение. Тук прекрасни изображения пазят спомена за великото дело на [[Свети Седмочисленици|Светите Седмочисленици]], сели семето на Христовото учение сред народа чрез живо слово вред по [[българско землище|българското землище]]. Тук са запазени гробът на [[Йоан Владимир|Свети Йоан Владимир]] и мощи на българските просветители ученицш на Кирил и Методий - [[Горазд|Свети Горазд]] и [[Ангеларий|Свети Ангеларий]].
При цар [[Иван Асен]] българският суверенитет е въстановен и града отново е част от [[България]]. Впоследствие е под хегемонията на Норманско-Анжуйското [[Сицилианско кралство]]. В [[1281]] след битката при Берат е завладян от [[Византия]], след [[1345]] г. Берат за кратко е включен в т.н. [[Душаново царство]]. В [[1432]]-[[1444]] г. - столица на княжеството Арианита, в [[1444]]-[[1479]] става е столица на княжеството [[Музакия]]. Превзет от османите за пръв път в [[1431]] г. , в [[1450]] г. е включен в състава на Османската империя , но през столетията централната османска власт в този планински район не успява винаги се чуства напълно сигурна. В [[1912]] г. чуждото господство е прекратено, Албания получава независимост в резултат на Балканската война. В [[1922]] тук е обявена независимостта на албанската църква. В [[1944]] тук от [[Енвер Ходжа]] е провъзгласено временното правителство с което започва комунистическата власт в Албания.
[[Картинка:Han in Berat (Albania).jpg|thumb|ляво|250px|Православен манастир.]]
До [[17 век|XVII век]] градът запазва българското си име - ''Белград''. Над днешния град се издигат останките на средновековната българска [[крепост]]. <ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 314</ref>
| |||