Уикипедия

Берат: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м кор.
Ред 50:
}}
 
'''Бера́т''' (от [[старобългарски език|старобългарското]] '''Б{{Уникод|ѣ}}лградъ''', на [[албански]]: ''Berat'' или ''Berati'', на [[гръцки]]: ''Βεράτι'', ''Верати'') е [[град]] в Южна [[Албания]], административен център на Областобласт [[Берат (област)|Берат]] и Окръгокръг [[Берат (окръг)|Берат]]. Има население около 45 500 души ([[2003]]).
 
== География ==
Ред 62:
Берат е бил неразделна част от [[Първо българско царство|Първото]] и [[Второ българско царство|Второто българско царство]], както и от [[Охридска архиепископия|Охридската българска архиепископия]]. До Берат се намира планината [[Томор]], където [[Пресиян II|Пресиян]], син на цар [[Иван Владислав]], се съпротивлява срещу инвазията на [[византийци]]те до [[1019]] година. Предполага се, че Величката епископия води названието си от името на град Величка&nbsp;— Велица, Белица, Белград&nbsp;— българските имена на днешния град-[[музей]] Берат <ref>{{cite book |last= Кръстанов |first= Трендафил |authorlink= ст.н.с. Трендафил Кръстанов |title= Открита е столицата на епископията на св. Климент Охридски Велика-Велеград |year= 20 май 1998 |publisher= вестник "Македония", бр. 20}}</ref>. Известни са 20 имена на [[Белградска епархия (Албания)|белградски митрополити]] в юрисдикцията на Охридската ахиепископия, най-известни от които са Игнатий (до 1693; впоследствие [[Игнатий III]] архиеп. Охридски) и Иоасаф I (1752-1760 и 1765-1801). При Иоасаф Белградската митрополия се връща в юрисдикцията на Константинополския патриархат.
 
Църкви и манастири съхраняват до наши дни следи от духовно общение. Тук прекрасни изображения пазят спомена за великото дело на [[Свети Седмочисленици|Светите Седмочисленици]], сели семето на Христовото учение сред народа чрез живо слово вред по [[българско землище|българското землище]]. Тук са запазени гробът на [[Йоан Владимир|Свети Йоан Владимир]] и мощи на българските просветители, ученицшучениците на Кирил и Методий - [[Горазд|Свети Горазд]] и [[Ангеларий|Свети Ангеларий]].
 
При цар [[Иван Асен]] българският суверенитет е въстановен и градаградът отново е част от [[България]]. Впоследствие е под хегемонията на Норманско-Анжуйското [[Сицилианско кралство]]. В [[1281]] след битката при Берат е завладян от [[Византия]], след [[1345]] г. Берат за кратко е включен в т.н. [[Душаново царство]]. В [[1432]]-[[1444]] г. - столица на княжеството Арианита, в [[1444]]-[[1479]] става е столица на княжеството [[Музакия]]. Превзет от османитеосманците за пръв път в [[1431]] г. , в [[1450]] г. е включен в състава на Османската империя&nbsp;, но през столетията централната османска власт в този планински район не успява винаги се чуства напълно сигурна. В [[1912]] г. чуждото господство е прекратено, Албания получава независимост в резултат на Балканската война. В [[1922]] г. тук е обявена независимостта на албанската църква. В [[1944]] г. тук от [[Енвер Ходжа]] е провъзгласенопровъзгласява временното правителство, с което започва комунистическата власт в Албания.
[[Картинка:Han in Berat (Albania).jpg|thumb|ляво|250px|Православен манастир.]]
До [[17 век|XVII век]] градът запазва българското си име - ''Белград''. Над днешния град се издигат останките на средновековната българска [[крепост]]. <ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 314</ref>
Ред 73:
== Галерия ==
<center><gallery caption="">
Image: Berat Church.jpg| Църквата „Света Троица“.
Image: Berat.jpg| Изглед от града.
Image: Citadel of Berat.jpg| Градът с крепостта.
</gallery></center>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Берат“.