Бакаджиците: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Бакаджиците''' (още '''''Бакаджик''''', '''''Бакаджика'''''; по Йовковия правопис '''Бакъджика''') е верига от ниски [[хълм]]ове, които геоложки принадлежат към [[Средногорие]]то
Простират се на изток от р. [[Тунджа]], на около 15 км от гр. [[Ямбол]]. Хълмовете представляват младоеруптивни конуси, които очертават на запад [[Елхово|Елховското]] поле и на югоизток постепенно преминават в [[Дервентски възвишения|Дервентските възвишения]]. Средната им [[надморска височина]] е около 300 м.<ref>[http://www.nug.bg/cgi-bin/pod1.cgi?level=3&DlID=11201 Държавно лесничейство, гр. Елхово]</ref> Цялата верига е дълга около 12 км, а широка между 5 и 10 км. Бакаджиците се състоят от [[андезит]]и, [[пикрит]]и, [[базалт]]и, [[трахибазалт]]и, почвите са [[смолници]] и [[канелени горски почви|канелени горски]], а на места има [[карст]].<ref name="EB">[[Енциклопедия България]], издание на [[БАН]], том 1, стр. 171</ref>
Най-високият връх на Бакаджиците е ''Севети Сава'' (515 м), на който е разположена радиорелейната станция „Бакаджик“, известна още като „РРС Ямбол“. Други върхове са ''Свети Спас'' (500 м.), ''Дедевица'', ''Калето''.
▲Най-високият връх на Бакаджиците е ''Севети Сава'' (515 м), на който е разположена радиорелейната станция „Бакаджик“, известна още като „РРС Ямбол“. Други върхове са ''Свети Спас'' (500 м.), ''Дедевица'', ''Калето''.
{{авторски права}}
Името „Бакаджик“ произлиза от турските думи ''Бак'' и ''Ачик'' и означава „височина, от която се вижда надалеч“.<ref>[http://www.predavatel.com/bg/5/yambol Информация за радиото в Ямбол], predavatel.com</ref> Възвишенията са известни и с българското име „Гледките“.<ref>[http://www.tundja.net/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=184&Itemid=26 Информация за община Тунджа, Област Ямбол]</ref>
Line 15 ⟶ 17:
За мнозина от читателите Бакаджиците са слабо познато географско понятие, но за населението от околните селища те са важен природен обект. По тяхното било минава главният вододел на България и Балканския полуостров, разделящ водосборните басейни на Черно и Бяло (Егейско) море. Бакаджиците се издигат с около с 250 - 300 м над околните низини и имат обща площ 46 км2. Състоят се от три дяла: западен - Търнавски Бакаджик, който е най-висок (515 м при вр. Асан баир), централен – Тамарински Бакаджик (400 м) и източен - Войнишки Бакаджик (488 м).
Фиг. 1. Трите дяла на Бакаджиците – Войнишки (в дъното), Тамарински (в средата) и Търновски (на преден план)
Ред 50:
В западните части на Търнавския Бакаджик върху площ от 598,5 ха е разположен лесопарк „Бакаджик“ със засадена изкуствена растителност и прокарани асфалтирани алеи. Той има капацитет 1000 души дневно. На вр. Св. Спас, на мястото на едноименния параклис „Св. Спас“, е изграден Паметник на българо-руско-съветската дружба, чийто внушителен железобетонен блок, висок 34,5 м, се вижда от голямо разстояние (фиг. 2).
Фиг. 2. Бакаджиците от птичи поглед (вр. Св. Спас, Търновски Бакаджик)
Line 57 ⟶ 55:
Изградените туристически обекти и транспортна инфраструктура в Бакаджиците създадоха добра рекреационна база за целия регион, но същевременно и нарушиха природата на „Ямболските планини“. Военните полигони в южното и западното подножие на вр. Св. Спас, които до скоро функционираха, доведоха до обезлесяване на големи площи, нарушаване на почвената покривка и съсипване на интересни скални обекти. Въпреки това красотата и огледността на Бакаджиците и близостта им до областния център - град Ямбол, продължава да ги прави притегателен обект и оживено място за активен отдих и туризъм.
Бакаджиците съдържат находище на [[мед (елемент)|медно]]-полиметални [[руда|руди]].
Line 71 ⟶ 67:
[[Категория:Средногорие]]
[[Категория:Хълмове в България]]
| |||