Фридрих Шилер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 46.249.81.146 (б.), към версия на Addbot |
Редакция без резюме |
||
Ред 96:
== Живот ==
Шилер е роден в [[Марбах]], [[Вюртемберг]] (в Югозападна Германия в областта около [[Щутгарт]], бивша [[Швабия]]). Син е на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на [[Карл Ойген]], херцог на Вюртемберг, влиза в Карлсшуле Щутгарт (елитна военна академия, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи [[медицина]].
Докато е в елитното училище, той тайно чете [[Жан-Жак Русо|Русо]] и [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]] и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса „''Die Räuber''“ („Разбойници“), разказваща за група наивни революционери и
През 1780 г. Шилер получава поста на полкови лекар в Щутгарт.
Line 105 ⟶ 104:
[[Картинка:Hetsch01.jpg|thumb|left|192px|Шилер като полкови лекар 1781/1782.<BR><small>Портрет от Филип Фридрих Хеч</small>]]
След представлението на
Шилер се преселва трайно във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „Мария Стюарт“. Двамата с Гьоте основават [[Ваймарски театър|Ваймарския театър]], който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст вследствие на белодробна [[туберкулоза]].
Line 114 ⟶ 113:
== Поезия ==
Поезията на Фридрих Шилер представлява постоянно домогване да красотата, доброто и истината в името на братството между хората, озарени от извънземната светлина на изкуството.
По-значими поетически творби:
* ''„Боговете на Гърция“'' (1788)
* ''„Творците“'' (1789)
* ''„Поезията на живота“'' (1795)
* ''„Идеалът и животът“'' (1795)
* ''„Разходка“'' (1795)
* ''„Жалбата на Церера“'' (1796)
* ''„Златната чаша“'' (1797)
* ''„Ръкавицата“'' (1797)
* ''„Пръстенът на Поликрат“'' (1797)
* ''„Жеравите на Ивик“'' (1797)
* ''„Боят със змея“'' (1798)
* ''„Поръчителството“'' (1798)
* ''„Елевзински празник“'' (1798)
* ''„Песен на камбаната“'' (1799)
* ''„Касандра“'' (1802)
* ''„Победен празник“'' (1803)
Прочутата му ''„[[Ода на радостта]]“'' (1785) става върховен символ във финалната част на ''Деветата симфония'' на [[Лудвиг ван Бетховен]] - днес официален химн на [[Европейския съюз]].
<br>
Line 138 ⟶ 157:
== Философски трудове ==
Шилер пише много философски трудове по [[етика]] и [[естетика]]. Той синтезира идеите на Кант с възгледите на [[Карл Леонхард Райнхолд]]. Развива понятието за „красивата душа“ (''Schöne Seele'') — човек, чиито емоции са възпитани от разума му, така че „задължението и влечението“ (''Pflicht und Neigung'') вече не са в конфликт помежду си. Така „красотата“ за Шилер не е просто чувствено преживяване, а и морално: [[Бог]] е Красотата. Трудовете му по философия разглеждат и въпроса за човешката свобода — занимание, което е водещо и в неговите исторически изследвания като ''„Тридесетгодишната война“'' и ''„Въстанието в Холандия“'', а после намира място и в драмите му (трилогията ''„Валенщайн“'' е за [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], а ''„Дон Карлос“'' — за въздигането на [[Холандия]] срещу [[Испания]]). Шилер пише основоположната статия ''„Върху трагическото изкуство“'' и две важни есета по въпроса за възвишеното (''das Erhabene''), озаглавени „''Vom Erhabenen''“ и „''Über das Erhabene''“. Те насочват погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, например инстинктът за самосъхранение, когато някой с готовност умира за една красива идея.
Line 144 ⟶ 162:
== Медицински трудове ==
Малко известен факт е, че наред с работите си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината и по-специално с душевните болести. Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен ''"За философията на физиологията"'', както и в ''"По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа"'' (''Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780)''. В резултат на медицинската практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на (творческия) труд и той за първи път формулира понятието трудотерапия (''Beschāftigungsttherapie'').▼
▲Малко известен факт е, че наред с работите си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината и по-специално с душевните болести.Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен ''"За философията на физиологията"'', както и в ''"По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа"'' (''Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780)''. В резултат на медицинската практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на (творческия) труд и той за първи път формулира понятието трудотерапия (''Beschāftigungsttherapie'').
== Библиография ==
=== Драми ===
* ''Die Räuber'', 1781
* ''Kabale und Liebe'', 1783
Line 166 ⟶ 182:
=== Стихотворения и балади ===
[[Картинка:SchillerDenkmal.jpg|thumb|250px|Паметник на Шилер в Кьонигсберг, днес Калининград]]
* ''Ode an die Freude'', 1786
* ''Resignation'', 1786
Line 185 ⟶ 200:
=== Философски съчинения ===
* ''Über den Grund des Vergnügens an tragischen Gegenständen'', 1792
* ''Augustenburger Briefe'', 1793
Line 197 ⟶ 211:
=== Исторически трудове ===
* ''Geschichte des Abfalls der Vereinigten Niederlande von der spanischen Regierung'', 1788
* ''Was heißt und zu welchem Ende studiert man Universalgeschichte?'', Antrittsvorlesung am 26. Mai 1789, 1790
Line 203 ⟶ 216:
== Издания ==
<center><gallery>
Image:Schiller Die Räuber 1781.jpg| Die Räuber 1781
| |||