Уикипедия

Етихо: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Addbot (беседа | приноси)
145 445 редакции
м Робот: Преместване на 7 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q672055.
Редакция без резюме
Ред 2:
[[Файл:Mont Sainte Odile 054.JPG|thumb|125px|дясно|Саркофагът на херцог Етихо в капела на Одилиенберг]]
[[Файл:Mont Sainte-Odile BW 6.JPG|thumb|125px|дясно|Манастирът на Одилиенберг, [[Елзас]]]]
'''Етихо''' също '''Адалрик''' ({{lang-fr|Etichon-Adalric d'Alsace; Eticho, Aticus, Attich, Etih, Chadalricus}}; * [[645]]; † между [[682]] и [[700]] г. в [[ОбернайОберне|Оберенхайм]]) е третият известен [[херцог]] в [[Елзас]] и баща на Света [[Одилия]]. Той е наричан също '''Атих''', '''Атик''', '''Адалрих''' или '''Адалрик'''. На него е наречен елзаският херцогски род [[Етихониди]].
 
Етихо произлиза вероятно от [[Бургундия]] и е син на [[майордом]] Лиутерик. Крал [[Хилдерих II]] го издига на херцог през 673 г. В началото той иска да подчини [[Прованс]]. След като не успява той се оттегля обратно в Елзас. Етихо признава след това крал [[Дагоберт II]], заради което крал [[Теодорих III]] му конфискува владенията при [[Дижон]].
Ред 8:
Той управлява след това с жестокости. Между другото той нарежда убийството на игумена [[Герман от Гранфелден]] и неговия придружител [[Рандоалд]]. Неговата сляпородена дъщеря [[Одилия]] e дадена от нейната майка Бересвинде в манастира ''Baume-les-Dames''. Той въвежда наследствеността на херцогската титла в Елзас.
 
Според легендата на Света Одилия той по-късно съжалил за своите жестоки постъпки и подарява на своята дъщеря манастира Хоенбург (днес наречен [[Одилиенберг]]). Етихо умира след 682 г., вероятно и след 700 г. в Одилиенберг.
 
== Литература ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Етихо“.