Бомбардировач: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
[[Картинка:Boeing B-29 Superfortress.jpg|мини|дясно|330п|Американски бомбардировач
'''Бомбардировач''' е боен [[самолет]], предназначен за поразяване с [[Бомба|авиобомби]], авиационни [[ракета|ракети]] и други средства на наземни, подземни и морски обекти, както и жива сила на противника.
Ред 6:
== История ==
Самолетът е използван като бойно средство за първи път
Първият боен разузнавателен полет е извършен на 23 октомври 1911 г. [[запад]]но от [[Триполи]] от [[Италия|италианският]] капитан Карло Мария Пиаца със самолет „Блерио“, а първата [[бомбардировка]] е извършена на 1 ноември 1911 година, над турския военен лагер край Таджир, от младши лейтенант Джулио Гавоти със самолет „Етрих Таубе“.
Ред 24:
В началото на войната бомбардировка с аероплан се провеждала по-скоро като психологическо средство за въздействие върху противника, отколкото за нанасяне на сериозни поражения. В ролята на бомбардировачи са използвани леки разузнавателни самолети, [[пилот]]ите на които взимали със себе си няколко бомби. Бомбите се хвърляли ръчно, прицелването ставало „на око“. Такива рейдове обикновено имали случаен характер и не били съгласувани с наземните войски.
За разлика от самолетите, през войната страшна военна сила били [[Дирижабъл|дирижаблите]]. Най-силна въздухоплавателна държава по това време била [[Германска империя|Германската империя]], която имала цели 18 дирижабъла. Немските апарати можели да преминат разстояние от 2-3000 km
На 21 ноември 1914 година четири леки разузнавателни самолета от ВВС на [[Великобритания]] — „Avro-504“, нанасят удар върху базата за дирижабли на Германия — ''
Първи самолети специализирани за атака с [[Бомба|бомби]] — бомбардировач, създават в [[Русия]]. Авиоконструкторът [[Игор Сикорски]] създава четиримоторния самолет „[[Иля Муромец (бомбардировач)|Иля Муромец]]“ през 1913 година. Произведените през 1913 и 1914 година самолети от този вид били обособени в „Ескадра от въздушни кораби“, създавайки по този начин първото в света бомбардировъчно съединение. Бомбите били разположени както вътре в самолета, така и на външна подвеска. През 1916 година самолетът вече носел около 800 kg бомби, като за пускането им дори се използвал електрически спусък. За защита през 1917 година на самолета са поставени 8 картечници и [[резервоар]]ите му са защитени с броня.
Ред 42:
Първия такъв самолет е американският четиримоторник Боинг B-17 Super Fortress, чийто пробен полет е на 28 юли 1935 година.
В началото на 30-те години [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] започва разработката на тежки четиримоторни бомбардировачи. Един от първите е [[ТБ-3]], познат и като АНТ-6, на конструкторското бюро на [[Андрей Туполев]]. Това е първият в света бомбардировач със свободноносещо крило. На 27 декември 1936 година започва изпитанието на четиримоторния ТБ-7, преименуван след 1942 г. на [[Пе-8]]. Първоначално в заданието на ВВС на СССР, новият съветски бомбардировач е със зададена скорост от 250 km/h и бомбен товар 10 тона. След три години вече е била нужна скорост от 400 km/h, а бомбовият товар е намален на 2 тона за сметка на височината на полета — 12 000 m. За да се достигне такава височина на полета, конструкторите трябвало да направят драстични промени във фюзелажа на машината и да поставят пети мотор
През 1939 година [[Италия]] започва да произвежда модерните четиримоторни бомбардировачи [[Piaggio P.108]], а [[Великобритания]] — „[[Handley Page Halifax|Халифакс]]“ и „[[Шорт Стърлинг (бомбардировач)|Стърлинг]]“.
| |||