Полевки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) м fossil_range; binomial |
Termininja (беседа | приноси) м снимка, единици SI; форматиране: 2x заглавие, интервали (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
{{Taxobox
| image =
| image_caption = ''
| fossil_range = {{short fossil range|късен миоцен|0}}
| regnum = Animalia
Ред 21:
'''Полевките''' (''Arvicolinae'') са подсемейство [[гризачи]] от семейство [[Хомякови]]. Разпространени са по целия свят (без [[Австралия]]) и са представени от 111 вида (в [[България]] от 8).
'''[[Обикновена полевка|Обикновената полевка]]''' (''Microtus arvalis'') има повсеместно разпространение у нас, особено в равнинните райони. Тя е всеяден гризач, макар да предпочита [[люцерна]]та и [[детелина]]та. Допреди 30 години се считаше, че полевката избягва посевите с [[пшеница]] и [[ръж]], което напълно се опровергава от няколкото каламитети на този вредител именно в житните посеви през последните години.
== Морфологични белези ==
* Полевката е покрита с гъста сива козина, по-светла по коремната страна.
* Тялото има дължина около 12
* Предните крака имат по 4 пръста, а задните - по 5.
== Особености в поведението и размножаването ==
* Живее в ходове в [[почва]]та. Ходовете са с диаметър 3-5
* Полевката живее в колонии. Гнездото си устройва на дълбочина 30
* Една женска обитава участък от 90-100<sup>2</sup>. Тя ражда 4-6 пъти в годината по 4-7 малки. Бременността трае 20-21 дни. Следващото оплождане може да се извърши в деня на раждането.
* Рамножаването започва през [[февруари]]-[[март]], като достига максимума си през [[юни]]. Малките достигат полова зрелост 45 дни след раждането си.
* Каламитет на обикновената полевка може да се очаква при повече [[валежи]] през [[август]] и [[септември]], когато е налице обилен тревен покров, т.е. храна.
== Значение за аграрното производство ==
Полевката е неприятел с изразена икономическа значимост за аграрното производство. Щетите върху добивите от земеделските култури през години с каламитет могат да достигнат 50 %. Ето защо, периодично се налага провеждане на растително-защитни практики с пестициди върху големи площи, което от своя страна много често рефлектира негативно върху другите диви животни.
| |||