Деволюционна война: Разлика между версии

Агресията на Франция предизвиква много страхове у близките европейски държави. В началото Луи ХІV не осъзнава този факт по простата причина, че не няма агресивни намерения към друг, освен Испания. Испания е традиционен френски противник, а в борбата против нейната хегемония Франция е била в съюз с [[Англия]], [[Холандия]], [[Швеция]] и [[Савоя]]. Ето защо Луи по инерция продължава да смята, че тези държави гледат със симпатия на войната му против Испания. Той е напълно изненадан и възмутен, когато в началото на 1668 г. Англия, Холандия и Швеция сключват против него военен съюз, кото трябва да го принуди да прекрати настъплението. От друга страна Тройният съюз възнамерява и да убеди Испания да се откаже от някои владения, за да удовлетвори Франция. Той е еднакво враждебен и към двете воюващи държави. В основата му стои английският посланик в [[Хага]] Уилям Темпъл, но Луи приема, че е дело на холандците, с които има съюзен договор и които са пряко заплашени от френското настъпление в Нидерландия. По-късно, обзет от желание да отмъсти за това предателство, той напада Холандия и поставя началото на [[Холандска война|Холандската война]]. Луи не се решава да приеме предизвикателството и да започне голяма и дълга война, за каквато не се е подготвял. Той склонява да прекрати военните действия и дори да върне на Испания Франш-Конте, ако задържи всички превзети от него крепости. На 2 май 1668 г. тези условия са оформени в договора от [[Аахен]], с който войната приключва.