Септември (поема): Разлика между версии

'''Поемата „Септември“''' е последната завършена творба, която [[Гео Милев]] публикува в сп. „[[Пламък (списание)|Пламък]]“. Поводът за написването на творбата е конкретно историческо събитие - [[Септемврийско въстание|въстанието от 1923 г]]. Творбата е написана и отпечатана през [[1924]] г.

В показването на стихията на бунта [[Гео Милев]] си служи със сложна система от художествени образи и [[Метафора|метафори]]: слънчогледите; глас народен, глас божи; христовиятхристовия кръст; отечеството; сатаната; пародираната [[Богове на Олимп|система на боговете]] от [[древногръцката митология]].

{{източник|В поемата авторът утвърждава двата най–често срещани и популярни подхода за изобразяване на света|2013|03|31}}. Първият подход показва усещането за разпадане на стария свят, а вторият подход демонстрира хаотичното, неорганизирано и необуздано стремление към градежа на новия свят. На базата на тези дваподходи подхода [[Гео Милев]] разработва мотивите за уродливостта и безперспективността на стария свят и стихийната неовладяност на бунта.

{{източник|В поемата „Септември“ новаторско и различно изненадващо виждане имат мотивите за родното в различните негови интерпретации. [[Гео Милев]] се осмелява да зададе въпроси, които са еретични и нетрадиционни за българското съзнание. Подигравателното му отношение към [[Химн на Република България|националния химн]] и символите на вярата превръщат творбата в неочаквано смела и трудна за разбиране от тогавашния читател. Поетът нарочно се стреми към максимална провокативност. Голяма част от неговите обръщения, възклицания и констатации са скандални и предизвикват възмущение у привържениците на традиционната естетика и литература.|2013|03|31}}