Марк Аврелий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 212.5.158.36 (б.), към версия на Молли |
|||
Ред 31:
Марк Аврелий, философът на императорския трон, управлява Римската империя от 161 до 180 г. (от 161 до 169 г. съвместно с [[Луций Вер]], от 169 до 177 г. - еднолично, от 177 до 180 г. - заедно със сина си [[Комод]]). През неговото царуване империята е въвлечена в изтощителна серия от отбранителни войни по границите си и преминава през период на обществени сътресения и икономически затруднения. Марк Аврелий е запомнен най-вече със своето посвещаване на [[стоицизъм|стоическата]] философия и с оставените от него философски записки.
== Произход и ранни години ==
Роден в [[Рим]] като наследник на патрицианска фамилия, произхождаща от испанския град Укуби (близо до дн. [[Кордоба]]), при раждането си получава името Марк Аний Вер. Семейството му има испански произход и консули от предшествениците си — [[Аний Вер|Аний Вер Старши]]. Роднините му притежават голямо грънчарско производство в покрайнините на Рим. Марк Аврелий е син на претора [[Марк Аний Вер (претор)|Марк Аний Вер]] и богатата [[Домиция Луцила]], дъщеря на [[Публий Калвизий Тул Рузон]] (консул 109 г.) и [[Домиция Луцила Старша]] – роднина на император [[Адриан (император)|Адриан]]. Внук е по баща на [[Марк Аний Вер]] (три пъти консул) и на [[Рупилия Фаустина]]. Брат е на [[Ания Корнифиция Фаустина]]. Сестрата на баща му [[Фаустина Стара]] е съпруга на римския император [[Антонин Пий]] и майка на [[Фаустина Младша]] - която става съпруга на Марк Аврелий.
Той се ползва с благосклонността на император [[Адриан (император)|Адриан]], който рано открива бъдещите му способности, лично се грижи за неговото възпитание и го подготвя, за да заеме висшия пост в държавата. Според писанията на [[Аврелий Виктор]], от най-ранна възраст бъдещият император притежавал толкова спокоен характер, че нито радост, нито мъка се изписвали на лицето му и водел аскетично съществуване, въпреки неговото нестабилно здраве, което продължило през целия му живот.
Тъй като Аврелий е още млад, Адриан обявява [[Луций Елий|Елий Цезар]] за приемник на властта, която е планирано по-късно да премине в ръцете на Марк Аврелий. Елий обаче умира твърде скоро. През [[138]] г. Адриан, на когото остават само няколко месеца живот, избира за наследник Антонин Пий, но с условие, че той ще осинови веднага непълнолетните Марк Аврелий и Луций Цейоний Комод (синът на Елий Цезар) като следващи кандидати за престола. След осиновяването имената им са променени съответно на Марк Елий Аврелий Вер и Луций Елий Аврелий Комод.
През управлението на [[Антонин Пий]] (138-161), Марк Аврелий е официален престолонаследник в продължение на 23 години. През [[145]] г. Марк Аврелий става [[зет]] на император Антонин Пий, след като се жени за своята първа братовчедка по майчина линия [[Фаустина Младша|Фаустина Младата]], дъщерята на Антонин Пий и [[Фаустина Старша|Фаустина Старата]]. Тя му ражда 13 деца, повечето от които умират рано. За живота на Марк Аврелий в този период до възкачването му през [[161]] г. практически не е известно много. Той посвещава много от времето си на своето образование и влиза в интелектуалните среди на най-изтъкнатите философи и оратори от това време. Негови учители са известните ритори [[Марк Корнелий Фронтон|Фронтон]] и [[Ирод Атик|Херод Атик]]. Около [[146]]–[[147]] г. той спира да се занимава с [[риторика]] и приема учението на [[Епиктет]], ставайки убеден [[стоицизъм|стоик]].
След смъртта на Антонин Пий в [[161]] г. Марк Аврелий е провъзгласен за император. Той веднага поисква от [[Сенат]]а да бъдат предоставени равни с неговите права на [[Луций Вер|Луций Комод]] (той е известен още като император [[Луций Вер]]). Това е първият случай на съвместен [[принципат]] в Римската империя. За да се заздрави връзката между императорите, дъщерята на Марк Аврелий — [[Ания Луцила]] е сгодена за Луций Комод.
== Управление ==
| |||