Вечерна поща (1901 – 1914): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 27:
Негов първи главен редактор е Стоян Шангов. До 11 януари 1902 г. се издава 3-4 пъти седмично (в понеделник, вторник, четвъртък и събота), а от тази дата нататък става ежедневник. Първоначалното мото на вестника е било: „Вестник „Вечерна поща“ за политика, литература, икономия и индустрия“, но в последствие се променя на „Новини от цял свят“. По-късно като съдружници във вестника влизат [[Ставре Наумов]] и Петър Михайлов. Русофобите Михайлов и Наумов, подкрепени от [[Симеон Радев]] по това време репортер на вестника и от Никола Генадиев, влизат в конфликт с яркия русофил Шангов. На 19 октомври 1908 година Шангов не е допуснат до редакцията на вестника от няколко въоръжени лица и е заменен като главен редактор от Радев.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/sls/sls_16.html#7 Стойков, Симеон. Ениджия – една България, останала в миналото, Фондация "Баш клисе", Свиленград, 2002, стр.244-256.]</ref> Радев е главен редактор до 1909 година, когато е заменен от [[Петър Даскалов (журналист)|Петър Н. Даскалов]].<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 195. ISBN 954321056X</ref> Вестникът е с тираж 10 000 екземпляра.<ref>[http://www.argumenti.net/?p=120 „Симеон Радев - живот в служба на България“ В: Месечно публицистично издание „Аргументи“.]</ref> „Вечерна поща“ е вторият вестник в България, който провежда официалната линия на правителството на [[Димитър Петков]].<ref>[http://www.philosophybulgaria.org/books/nachalo.pdf Сретенова, Николина. Университетът и физиците. Начало. Издателство Херон Прес, София, 2000, стр. 12.]</ref>
Вестникът има голяма тежест в обществото, като с това се е съобразявал дори [[Фердинанд I]]. Според изследователя на българския печат доктор [[Борис Андреев]], за времето си „Вечерна поща“ е водещ вестник на Балканите.<ref>[http://books.google.com/books?id=j3UslQH52OsC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false Панайотов, Филип, Иванка Николова. Алманах България 20 век. Издателство Труд, 1999, стр. 833.]</ref> Вестникът е определян за най-добрия независим български вестник за времето си.<ref>[http://www.kroraina.com/bugarash/mbinna/narodenglas/naroden_glas.html История на най-големия български емигрантски вестник „Народен глас“]</ref>
Други редактори на вестника са Ставре Наумов, Петър Михайлов, Петър Даскалов, [[Матей Геров]], Иван Коларов, Ради Радев, Емил Козак - Чермак, [[Димитър Михалчев]], [[Никола Милев]], Димитър Константинов, [[Александър Божинов]] и Иван Славов.<ref>Уводна статия на в. Революционен лист, 2 юни 1905 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.478-479.</ref>
| |||