|
}}
{{Въстание на наемниците на Картаген}}
'''Въстанието''' или понякога и '''БунтътБунт на наемниците''' (също '''[[Древна Либия|Либийска война]]'''; или '''Война без примирие''') е вътрешен въоръжен конфликт (240-238 г. пр.н.е.) е вътрешен въоръжен конфликт на североафриканския бряг, на койтокъдето се е намирал и [[пунически Картаген]] (в днешен Северен [[Тунис]]).
== Причини ==
:виж и [[пуническа вярност]]
Картаген излиза от Първата пуническа война победен и задължил се пред [[Древен Рим]] да изплати за 20 години огромна [[контрибуция]]. Същевременно по силата на мирния договор, северноафриканската републикатой се задължава да изпразниосвободи от свои войски остров [[Сицилия]]. В изпълнение на тази договореност, картагенската армия е съсредоточена в град [[Лилебеум]], в очакване на [[Картагенски флот|картагенския флот]] да я преведе в [[Северна Африка]]. В града под управлението на [[Гискон]], пристига заповед от [[Хамилкар Барка]] от [[Ериче]], наемниците да бъдат транспортирани на северноафриканския бряг. Гискон разделя наемната армия на малки формации и я репатрира в Северна Африка. По този начин целта е била да се избегне всеобщиявсеобщият бунт и една част от наемниците, след като получат възнагражденията си, да се приберат по родните си места без вътрешни сътресения в картагенския стан.
[[Съвет на стоте съдии|Съветът на стоте]] обаче отхвърля договореното от [[суфет]]ите и военначалницитевоеначалниците с наемниците, и изисква, с оглед на загубата във войната с Рим, те да бъдат принудени да се откажат от част от уговорената си заплата. До стана на наемниците на северноафриканския бряг е изпратен като парламентьор [[Ханон Велики]], който, в опит да ги разколебае от уговореното първоначално с тях, и обещано им от Картаген, заявява, че [[хазна]]та на Картаген е празна. След като им разяснява това и клаузите на мирния договор с Рим, Ханон моли наемниците да се откажат от част от уговореното и същевременно обещано им възнаграждение.
Наемниците са гневни и, подучени от [[Спендий]], че пуническата цел е да не им изплатят нищо, като ги разделят, се вдигат на [[бунт]]. Според гъркът,гърка пуническияпуническият план предвиждал само на част от наемниците да се изплати дължимото, с което да се успокоят останалите и повечето от наемниците да се оттеглят по родните им места (било от доволство, било в очакване), т.е. на безопасно разстояние от пуническата столица. ОстаналитеДруги наемници чрез коварство щели да бъдат принудени да приемат картагенските искания, а трета частостаналите направо щялащели да бъдебъдат обърнатаобърнати в робство или избитаизбити. Тази теза и посяното век недоверие от самия Картаген, вдига знамето на наемническия бунт безвъзвратно. Първата и решителна крачка по пътя на бунта е превземането на [[Тунет]] (дн. [[Тунис (град)]]), откъдето от възвишението [[парк Белведере (парк)|Белведере]] се наблюдава прекрасно като на длан какво се случва в Картаген, икато същевременно тази наемническа позиция позволява да се предугаждат действията на противника и той да бъде държан в [[Шах (шахмат)|шах]]. Наемниците се разделят на два2 лагера, като втория2-ят се разполага на стан на другия край на [[лагуна]]та, ограждаща [[Туниско езеро|Туниското езеро]].
Непредвидената наемническа реакция и опасността от нейния по-нататъшен развой принуждават Пунически Картаген най-накрая да се съгласи да изплати дълговете си в пълен размер. В уверение на това, съветът на Стоте изпраща като парламентьор Гискон, но съгласието за пред наемниците идва твърде късно.
[[Файл:Mercenary war map-fr.svg|300px|thumb|Развой на бойните действия по време на въстанието]]
[[Файл:Djebel Ressas.jpg|300px|thumb|Мястото на финалната битка край дефилето Топор]]
Като за начало наемниците задържат картагенския платец Гаскон с парите и неговите хора като заложници в своя лагер. След това Спендий и Мато заедно с другите предводители [[гали|галът]] [[Автарит]] (предводител на [[келти]]те) и [[Зарксас]] (предводител на [[балеари]]те), започват да призовават в армията си [[либийци]]те, обещавайки им освобождение от властта на Картаген, според [[Полибий]], като по този начин към тях се присъединяват около 70-хиляди либийци, както и 2000 [[нумидийци]], водена от царя си [[Нар Хавас]]. Нумидийският цар води със себе си и [[бойни слонове]]. Наемническата армия обсажда градовете [[Утика]] и Хипокрит ([[Хипо]]), побеждавайки армията на Ханон в [[битка при Утика]] и превзема остров [[Сардиния]]. Сардинските наемници предлагат на Древен Рим да присъедини острова към владенията си, но получават отказ. ▼
▲Като за начало наемниците задържат картагенския платец Гаскон с парите и неговите хора като заложници в своя лагер. След това Спендий и Мато заедно с другите предводители [[гали| галътгала]] [[Автарит]] (предводител на [[келти]]те) и [[Зарксас]] (предводител на [[балеари]]те), започват да призовават в армията си [[либийци]]те, обещавайки им освобождение от властта на Картаген, според [[Полибий]] ,. като по този начинТака към тях се присъединяват около 70 - хиляди либийци, както и 2000 [[нумидийци]], воденаводени от царя си [[Нар Хавас]]. Нумидийският цар води със себе си и [[бойни слонове]]. Наемническата армия обсажда градовете [[Утика]] и Хипокрит ([[Хипо]]), побеждавайки армията на Ханон в [[битка при Утика]] и превзема остров [[Сардиния]]. Сардинските наемници предлагат на Древен Рим да присъедини острова към владенията си, но получават отказ.
Ситуацията става много напрегната за Картаген. Командването на картагенската армия е поделено между Ханон Велики и Хамилкар Барка (въпреки враждата му с някои влиятелни членове на [[Стоте|картагенската знат]], в това число и Ханон), малко след завръщането на последния от Испания. Хамилкар нанася няколко поредни поражения на въстаниците, на реките Спендий и Багради. Това развитие на войната кара нумидийците водени от [[Нар Хавас]] срещу обещания за помилване да започнат да обмислят да се завърнат под картагенска власт. Тази картагенска тактика води до печеливши резултати, и на останалите бунтовници, на брой около 700, са им отрязани ръцете и краката и са хвърлени в яма да се гърчат предсмъртно в ужасни болки. Отказано им е погребение. С ужасно насилие, въстанието е потушено, а бунтовниците безмилостно изтребени. ▼
▲Ситуацията става много напрегната за Картаген. Командването на картагенската армия е поделено между Ханон Велики и Хамилкар Барка (въпреки враждата му с някои влиятелни членове на [[Стоте|картагенската знат]], в това число и Ханон), малко след завръщането на последния от Испания. Хамилкар нанася няколко поредни поражения на въстаниците, на реките Спендий и Багради. Това развитие на войната кара нумидийците , водени от [[Нар Хавас ]] срещу обещания за помилване , да започнат да обмислят да се завърнат под картагенска власт. Тази картагенска тактика води до печеливши резултати , и на останалите бунтовници, на брой около 700 души, са им отрязани ръцете и краката и са хвърлени в яма да се гърчат предсмъртно в ужасни болки. Отказано им е погребение. С ужасно насилие , въстанието е потушено, а бунтовниците безмилостно са изтребени.
Междувременно Ханон и Хамилкар поради враждата между тях се обръщат към властниците в Картаген да решат на кого да възложат обединеното командване, а от Картаген идва решението, че това трябва да решат войните и те си избират Хамилкар. ▼
▲Междувременно Ханон и Хамилкар поради враждата между тях се обръщат към властниците в Картаген да решат на кого да възложат обединеното командване, а от Картаген идва решението, че това трябва да решат войните ивоините,хкато те си избират Хамилкар.
Независимо от благоприятния развой на събитията за Картаген, на бунтовниците сами се предават в ръцете градовете Утика и Хипо. Утика даже се обръща към римският сенат да я постави под своя [[егида]], като я включи в римската система от съюзи, но Рим отказва да приеме предложението, като даже заявява, че ще окаже помощ на Картаген. Обаче друг съюзник на Картаген му се притичва на помощ в критичния момент - тиранинът на [[Сиракуза]] [[Хиерон II]], който се опасява, че падането на Картаген може да дестабилизира ситуацията и в неговите владения, и най-вече да направи Сиракуза незащитена пред Рим. По това време, обединената наемническа армия излиза пред стените на Картаген и го обсажда. Хамилкар атакувайки по суша прекъсва снабдителните линии на наемниците за провизии, което принуждава въстаниците да се оттеглят и да снемат обсадата. Въпреки този успех, на разположение на Барка е все още по-малка армия от бунтовническата, и той трябва много внимателно да действа с цел да избегне решително сражение по пътя на прекия двубой и откритата конфронтация. ▼
▲Независимо от благоприятния развой на събитията за Картаген , наградовете бунтовницитеУтика и Хипо сами се предават в ръцете градоветена Утика и Хипобунтовниците. Утика даже се обръща към римскиятримския сенат да я постави под своя [[егида]], като я включи в римската система от съюзи, но Рим отказва да приеме предложението, като даже заявява, че ще окаже помощ на Картаген. Обаче друг съюзник на Картаген му се притичва на помощ в критичния момент - тиранинът на [[Сиракуза]] [[Хиерон II]], който се опасява, че падането на Картаген може да дестабилизира ситуацията и в неговите владения, и най-вече да направи Сиракуза незащитена пред Рим. По товаонова време , обединената наемническа армия излиза пред стените на Картаген и го обсажда. Хамилкар , атакувайки по суша , прекъсва снабдителните линии на наемниците за провизии, което принуждава въстаниците да се оттеглят и да снемат обсадата. Въпреки този успех, на разположение на Барка е все още по-малка армия от бунтовническата , и той трябва много внимателно да действа с цел да избегне решително сражение по пътя на прекия двубой и откритата конфронтация.
Хамилкар успява да привлече една голяма част от бунтовническите сили (50 хил. души) в дефилето Топор (Секирата) и да ги обсади там, така че тези въстаници са принудени бавно да умират от глад, и скоро сред тях се стига до [[канибализъм]]. Картагенците подмамват лидерите на обсадените въстаници от дефилето за преговори и ги вземат в плен. Останалата част от наемническата армия прави опит да се измъкне от капана в дефилето, но е избита от картагенците. ▼
▲Хамилкар успява да привлече една голяма част от бунтовническите сили (50 хил. души) в дефилето Топор (Секирата) и да ги обсади там, така че тези въстаници са принудени бавно да умират от глад , и скоро сред тях се стига до [[канибализъм]]. Картагенците подмамват лидерите на обсадените въстаници от дефилето за преговори и ги вземат в плен. Останалата част от наемническата армия прави опит да се измъкне от капана в дефилето, но е избита от картагенците.
След този успех, Хамилкар и Ханибал започват да възстановяват властта на Картаген над либийските градове. Останалата въстаническа армия е под командването на Мато и е в Тунет. Мато прави смела атака - вилазка, атакувайки армията на Ханибал и го пленява, но скоро на помощ му се притичва Хамилкар с подкрепления от Картаген (водени от Ханон) и Мато е разгромен, победен и екзекутиран. След картагенската победа над армията на Мато, Хамилкар Барка обсажда и се разправя безжалостно с Утика, сривайки я със земята, а армията на Ханон - с Хипо (двата града са се опитали да продължат съпротивата дори и след поражението на наемниците). ▼
▲След този успех , Хамилкар и Ханибал започват да възстановяват властта на Картаген над либийските градове. Останалата въстаническа армия е под командването на Мато и е в Тунет. Мато прави смела атака - вилазка, атакувайки армията на Ханибал и го пленява, но скоро на помощ му се притичва Хамилкар с подкрепления от Картаген (водени от Ханон) и Мато е разгромен, победен и екзекутиран. СледХамилкар Барка след картагенската победа над армията на Мато , Хамилкар Барка обсажда и се разправя безжалостно с Утика, сривайки я със земята, а армията на Ханон - с Хипо ( двата2-та града са се опитали да продължат съпротивата дори и след поражението на наемниците).
== Последствия и развитие ==
{{основна|Договори между Рим и Картаген}}
{{основна|Картагенски владения в Испания}}
В резултат на това римляните като победители завладели и цяла [[Сардиния]], тъй като сардинските наемници се продали на Рим и римлянитетой свободно присъединилиприсъединява към владението си и картагенската част от острова. Отново се стигнало до [[casus belli]], от който римляните се отказали, след като получили 1200 таланта. През следващите години [[Хамилкар Барка]], водач на патриотичната партия в Картаген, която смятала за неизбежна войната с Рим, потърсил териториално възмездие за Картаген в днешна [[Испания]]. Благодарение на него и неговия зет и приемник [[Хаздрубал]], испанският югоизток станал картагенски и именно там била създадена (главно от местни) силна армия, намираща се изцяло на заповедите на своя главнокомандващ, а сребърните рудници осигурявали необходимите парични средства. Разтревожени от засилването на своя главен враг, римляните сключили в днешна Испания съюз с гръцките градове [[Сагунт]] и [[Емпория]] и поискали картагенците да не пресичат река [[Евро]]. През 221/220 г. умрял Хаздрубал, и неговото място заел според избора на войската Ханибал - синът на Хамилкар - Ханибал. Пълководският син добре помнел [[клетвата на Ханибал|клетвата пред баща си]] и решил да се възползва от благоприятното за картагенците стечение на обстоятелствата за война с Рим. В [[Цизалпийска Галия]] римляните все още не били установили здраво своята власт, а и несъгласието на [[Древна Македония]] по [[Илирия|илирийските дела]] ги изправяло пред възможността от война на изток на Балканите. Ханибал нападнал съюзния на Рим гръцки град Сагунт в Иберия и го превзел след 8-месечна обсада. Когато римските пратеници получили в и от Картаген отказ да им предаде Ханибал, била обявена [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]], която на практика решила кому да принадлежи [[Копие на съдбата|копието на съдбата]].
== Въстанието вВ литературата и изкуството == ▼Съдбоносните събития на североафриканския бряг са представени в романа „[[Саламбо]]“ на [[Гюстав Флобер]] "[[Саламбо]]", написан през 1862 г., който описва историческите събития на фона на една невъзможна любов на Мато към картагенската жрица Саламбо, дъщеря на Хамилкар Барка (която пази под [[талит]]а [[държавна тайна|държавната тайна]] на някога славния античен и пунически Картаген). Повечето от главните герои в романа са исторически личности (въстанически предводители или картагенски военначалници). Романът е екранизиран, като по него са създадени и няколко опери. [[Картагенски тофет| КартагенскияКартагенският тофет]] , също носи името на главната жрица на града и героиня на Флобер. Върху капака на великолепен съркофаг, открит в некропола на Сент-Моник и изложен в [[Национален музей на Картаген|музея на Картаген]], е изобразена жена, най-вероятно жрица , облечена в костюма на божеството , на което е служила. На главата си носи воал, а тялото й е покрито от две2 дълги крила, като в едната си ръка носи гълъб, а в другата - съд с благовония. В далечната 1859 г., през есента, френската археологическа експедиция под ръководството на Бьоле, член на Френския институт, завършва кампанията си по проучване на античния Картаген с некропола Гамар, разположен в североизточната част на полуострова. Оказва се, че същия съдържа изключително и само еврейски погребения от [[Римски Картаген|римската епоха в историята на града]]. Това странно обстоятелство привлича любопитството на Гюстав Флобер към археологическата и друга история на най-големия враг на [[SPQR]]. ▼
През есента на 1859 г. френска археологическа експедиция под ръководството на Бьоле, член на Френския институт, завършва кампанията си по проучване на античния Картаген с некропола Гамар, разположен в североизточната част на полуострова. Оказва се, че той съдържа изключително и само еврейски погребения от [[Римски Картаген|римската епоха в историята на града]]. Това странно обстоятелство привлича любопитството на Гюстав Флобер към археологическата и друга история на най-големия враг на [[SPQR]].
▲== Въстанието в литературата и изкуството ==
▲Съдбоносните събития на североафриканския бряг са представени в романа на [[Гюстав Флобер]] "[[Саламбо]]", написан през 1862 г., който описва историческите събития на фона на една невъзможна любов на Мато към картагенската жрица Саламбо, дъщеря на Хамилкар Барка (която пази под [[талит]]а [[държавна тайна|държавната тайна]] на някога славния античен и пунически Картаген). Повечето от главните герои в романа са исторически личности (въстанически предводители или картагенски военначалници). Романът е екранизиран, като по него са създадени и няколко опери. [[Картагенски тофет|Картагенския тофет]], също носи името на главната жрица на града и героиня на Флобер. Върху капака на великолепен съркофаг, открит в некропола на Сент-Моник и изложен в [[Национален музей на Картаген|музея на Картаген]], е изобразена жена, най-вероятно жрица облечена в костюма на божеството на което е служила. На главата си носи воал, а тялото й е покрито от две дълги крила, като в едната си ръка носи гълъб, а в другата съд с благовония. В далечната 1859 г., през есента, френската археологическа експедиция под ръководството на Бьоле, член на Френския институт, завършва кампанията си по проучване на античния Картаген с некропола Гамар, разположен в североизточната част на полуострова. Оказва се, че същия съдържа изключително и само еврейски погребения от [[Римски Картаген|римската епоха в историята на града]]. Това странно обстоятелство привлича любопитството на Гюстав Флобер към археологическата и друга история на най-големия враг на [[SPQR]].
== Източници ==
== Външни препратки ==
* [http://www.world-history.ru/persons_about/81/1860.html Въстанието на наемниците. Хамилкар Барка.]
{{Шаблон:Пунически войни}}
[[Категория:Въстание на наемниците на Картаген| ]]
{{Link FA|es}}
| 