Вечерна поща (1901 – 1914): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 25:
'''„Вечерна поща“''' е информационен всекидневник от началото на 20 век, излизал в [[София]]. Той е вестник за политика, литература, индустрия и икономия. Започва да се издава от [[Наум Тюфекчиев]] и [[Стоян Шангов]] в 1900, като излиза до 1914 година. Създаден е по инициатива на [[Борис Сарафов]] и доктор [[Никола Генадиев]] с цел подпомагане на македонската кауза.
Негов първи главен редактор е Стоян Шангов. До 11 януари 1902 г. се издава 3-4 пъти седмично (в понеделник, вторник, четвъртък и събота), а от тази дата нататък става ежедневник. Първоначалното мото на вестника е
Вестникът има голяма тежест в обществото, като с това се е съобразявал дори [[Фердинанд I]]. Според изследователя на българския печат доктор [[Борис Андреев]], за времето си „Вечерна поща“ е водещ вестник на Балканите.<ref>[http://books.google.com/books?id=j3UslQH52OsC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false Панайотов, Филип, Иванка Николова. Алманах България 20 век. Издателство Труд, 1999, стр. 833.]</ref> Вестникът е определян за най-добрия независим български вестник за времето си.<ref>[http://www.kroraina.com/bugarash/mbinna/narodenglas/naroden_glas.html История на най-големия български емигрантски вестник „Народен глас“]</ref>
Ред 31:
Други редактори на вестника са Ставре Наумов, Петър Михайлов, Петър Даскалов, [[Матей Геров]], Иван Коларов, Ради Радев, Емил Козак - Чермак, [[Димитър Михалчев]], [[Никола Милев]], Димитър Константинов, [[Александър Божинов]] и Иван Славов.<ref>Уводна статия на в. Революционен лист, 2 юни 1905 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.478-479.</ref>
След изгонването си Шангов започва да издава свой вестник под същото име - „Шангова Вечерна поща“ и „Вечерна поща“ започва да е наричана „Наумова Вечерна поща“. След раздялата започва упадъкът на вестника, засилил се с напускането на Радев. И двете издания намаляват цената си от 10 на 5 стотинки. В 1914 година Наумова поща минава в ръцете на печатаря Петър Глушков. Наумов остава известно време редактор, но по-късно е уволнен. Вестник „[[Дневник (1902 - 1944)|Дневник]]“ подкопава позициите на „Вечерна поща“ и в София, и в провинцията и вестникът спира.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 198 - 199. ISBN 954321056X</ref>
== Бележки ==
|