Природа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м разделно писане на думи |
||
Ред 8:
== Жива природа и еволюция ==
{{Основна|Еволюция}}
[[Земя]]та е единствената позната на човечеството [[планета]], на която има [[живот]] и в момента на нея има около 6,8 x 10<sup>13</sup> <math>kg</math> биомаса. Живата природа се състои от всички [[организъм|организми]] - [[Микроорганизъм|микроби]], [[животно|животни]] и [[растение|растения]]. Техните характерни белези са, че са съставени от [[клетка|клетки]] и съдържат [[генетика|генетичната]] информация, която спомага за тяхното възпроизводство. Организмите се организират в [[екосистема|екосистеми]] и са съставна част на [[биосфера]]та.
Счита се, че [[живот]]ът на [[Земя]]та е възникнал преди около 3,5 милиарда години. Първите форми на [[живот]] са били примитивни и са имали прости [[орган]]и за възпроизводство и унаследяване на белези. По пътя на [[еволюция]]та и чрез естествения подбор се е получило много по-голямо разнообразие на видовете. Тези, които не са могли да се приспособят към променящите се външни условия, постепенно са изчезнали. На няколко пъти в историята на [[Земя]]та е имало периоди на масово изчезване на видове. Теорията за [[еволюция]]та е основана от [[Чарлз Дарвин]] и описана в „[[Произход на видовете]]“ ([[1859]] г.). По това време обаче тя все още не може да обясни механизма на унаследяване. Едва през [[1940]] г. с откритието на [[ДНК]] и идентифицирането ѝ като основен и градивен [[ген]]етичен материал се поставят основите на [[генетика]]та и молекулярната [[биология]].
Ред 24:
==== Домашни, култивирани, питомни ====
Хората опитомяват и отглеждат домашни [[животни]] с различни цели. [[Куче]]тата например служат за пазачи, спасяват хора от [[лавина|лавини]], намират наркотици и откриват [[следа|следи]] по миризмата, в [[Аляска]] служат за [[транспорт]], а незрящите ги използват за [[водач]]и. [[котка|Котките]] се отглеждат за компания и за да убиват дребни [[гризачи]]. Други домашни животни са [[домашна кокошка|кокошки]], [[прасе]]та, [[хамстер]]и, [[риба|рибки]], [[кон]]е, [[овца|овце]] и [[крава|крави]]. Някои от тях се отглеждат за [[месо]], други за [[яйце|яйца]], трети за [[мляко]] или [[вълна]], но има и такива, които се отглеждат с чисто декоративна цел, за украса (например [[аквариум]] с [[риба|рибки]]).
[[Растения]]та имат още по-голямо разнообразие в предназначението си. Те биват [[дърво|дървета]], [[храст]]и, [[цвете|цветя]], [[билки]], [[трева]], [[мъх]] и лиани. Цветята обикновено се отглеждат за красота на дома и приятен аромат, [[билки]]те и [[трева|тревите]] за [[чай]], [[кафе]], подправки към ястия и лечение на различни заболявания, овощните дървета за [[плод]]ове за консумация, житните растения за производство на [[хляб]] и [[зеленчук|зеленчуците]] за директна консумация.
Ред 34:
== Нежива природа ==
Неживата природа се състои общо казано от вещества и [[енергия]]: [[елементарни частици]], [[Химичен елемент|химични елементи]], [[минерал]]и, небесни тела и [[галактика|галактики]].
[[Файл:Atomic resolution Au100.JPG|мини|ляво|170п|[[Атом]]и на химичния елемент [[злато]], заснети със [[сканиращ тунелен микроскоп]]]]
Ред 44:
=== Минерали ===
{{основна|Минерал}}
[[Минералогия]]та се занимава с изучаването на [[минерал]]ите — естествени [[химичен елемент|химични елементи]] или съединения, образувани при [[геология|геоложки]] процеси. Те са твърди вещества с постоянен химичен състав и имат [[кристал]]на структура. По състава си могат да бъдат класифицирани като обикновени химични елементи ([[диамант]]), соли ([[флуорит]], [[хлорид]]) или силикати с доста сложна композиция. Едни от най-разпространените [[минерал]]и на [[Земя]]та са [[кварц]], [[калцит]], [[каолин]], [[сяра]] и [[флуорит]]. Но около половината от минералите са рядкост.
Има разлика между [[скала|скали]], [[минерал]]и и [[руда|руди]]. Скалите са съставени от един или няколко вида минерали, но могат да съдържат и органични вещества. [[Руда]]та е [[скала]], която съдържа един или няколко редки или важни за индустрията минерали, добива се в [[мина]] и от нея се извличат [[метал]]и.
Ред 57:
[[Image:Top of Atmosphere.jpg|thumb|300px|[[Разсейване на електромагнитни вълни (на Релей)|Синята светлина се разсейва повече]] от другите цветове от атмосферните газове, което придава на Земята синьо [[Хало (оптика)|хало]] (ореол) при поглед от Космоса]]
[[Атмосфера]]та на Земята е ключов фактор за поддържане на планетарната [[екосистема]]. Тя се състои от тънък слой газове, които обгръщат планетата и биват задържани посредством земната гравитация. Сухият [[въздух]] се състои от 78% [[азот]], 21% [[кислород]], 1% [[аргон]] и други [[благороден газ|инертни газове]], [[въглероден диоксид]] и др., а също и променливо количество водни пари. В рамките на изотермичния модел, с увеличаване на надморската височина, [[атмосферно налягане|атмосферното налягане]] намалява експоненциално.<ref>{{cite web
| url = http://www.grc.nasa.gov/WWW/K-12/Numbers/Math/Mathematical_Thinking/ideal_gases_under_constant.htm | title = Ideal Gases under Constant Volume, Constant Pressure, Constant Temperature, & Adiabatic Conditions | publisher = NASA | accessdate = 2007-01-07
}}</ref><ref>{{cite journal | last = Pelletier | first = Jon D. | title=Natural variability of atmospheric temperatures and geomagnetic intensity over a wide range of time scales | journal=Proceedings of the National Academy of Sciences | year=2002 | volume=99 | pages=2546–2553 | doi= 10.1073/pnas.022582599 | pmid=11875208 |pmc = 128574 }}</ref> [[Озонов слой|Озоновият слой]] играе важна роля за регулирането на [[ултравиолетово излъчване|ултравиолетовата (UV) радиация]], която достига до повърхността. [[ДНК]]
[[Файл:Cumulonimbus incus cloud.jpg|мини|170п|ляво|[[Шелфов облак]] (''кумулонимбус инкус''), предвещаващ буря]]
Ред 67:
Времето може да има едновременно полезни и вредни ефекти. Екстремни метеорологични феномени като [[торнадо|торнада]] или [[ураган]]и и [[циклон]]и освобождават огромни количества енергия и могат да предизвикат мащабни щети по суша и вода. Повърхностната растителност е зависима от сезонните промени на времето, а внезапни промени — дори краткотрайни — може да имат драматичен ефект както върху самата растителност, така и върху животните, които зависят от нея.
Планетарният климат е показател за дългосрочните тенденции на времето. Различни фактори оказват влияние на климата, например океанските течения, повърхностното [[албедо]], [[парникови газове|парниковите газове]], колебанията в слънчевата светимост, и промените в орбитата на планетата. Въз основа на исторически данни е известно, че Земята е била подложена на драстични промени на климата в миналото, като [[ледников период|ледникови периоди]].
Климатът на даден регион зависи от редица фактори, най-вече [[географска ширина|географската ширина]]. Един пояс в рамките на определена географска ширина, в който различни региони изразяват сходни метеорологични характеристики, се нарича климатична зона. Има няколко такива зони, като се започне от [[тропичен климатичен пояс|тропическия климатичен пояс]] на [[екватор]]а и се стигне до [[полярен климат|полярните климатични пояси]] в северните и южните крайни точки на Земята. Времето също се влияе от сезоните, които са резултат от наклона на земната ос спрямо орбиталната равнина на планетата. По този начин в даден момент от[[лято]]то или [[зима]]та една част от планетата е по-пряко изложена на слънчевите лъчи. Това излагане се сменя с въртенето на Земята около Слънцето. Във всеки един момент, независимо от местоположението на земното кълбо спрямо Слънцето, северните и южните полукълба имат противоположни сезони.
Ред 80:
Природа съществува и извън [[Земя]]та, но единствената '''жива природа''' засега съществува само на [[Земя]]та. В извънземното пространство могат да се намерят няколко вида органични молекули (открити с микровълнова [[спектроскопия]]), космически лъчи, [[плазма]] (от която са съставени [[звезда|звездите]]), [[планета|планети]], [[комета|комети]], [[черна дупка|черни дупки]] и космически прах.
Последните [http://marsrovers.nasa.gov/newsroom/pressreleases/20070521a.html открития] на марсианските роувъри ''Spirit'' и ''Opportunity'' сочат за наличието на [[вода]] в миналото и потенциална възможност за някакви форми на [[живот]] съществували на [[Марс (планета)|Марс]]. На [[24 април]] [[2007]] година учени от [[обсерватория]]та в [[Женева]] съобщават за откритието на [[планета]] ''Gliese 581 c'' по посока на съзвездието Везни, намираща се на около 20,5 светлинни години от [[Земя]]та, която обикаля около звезда от тип [[червено джудже]] и на която теоретично погледнато може да съществува течна [[вода]] и възможност за [[живот]]. Според извършените изчисления се предполага, че тя има [[температура]], близка до тази на нашата [[планета]].
Откритието е направено благодарение на спектрографа HARPS (''High Accuracy Radial Velocity for Planetary Searcher''), монтиран на [[телескоп]]а на Европейската южна обсерватория в [[Ла Сия]], [[Чили]] с [[диаметър]] 3,6 m.<ref>[http://astro.314c.com/article.php?%CF%EE%E4%EE%E1%ED%E0%20%ED%E0%20%C7%E5%EC%FF%F2%E0%20%EF%EB%E0%ED%E5%F2%E0 Астрономически портал - първа планета в обитаемата зона на друга звезда]</ref> Учените имат намерение да използват [[Канада|канадския]] MOST (''Microvariability and Oscillations of STars'') [[телескоп]], за да проведат по-нататъшни изследвания на [[планета]]та.
== Човешка дейност ==
Макар че хората представляват сравнително нищожен процент от цялата биомаса на [[планета]]та, ефектът от тяхната дейност има огромни последици върху природата. Развитието на [[технология|технологиите]] довежда до експлоатирането на природните ресурси в големи мащаби. Замърсяването на [[въздух]]а и [[вода]]та, изсичането на [[гора|горите]], затоплянето на [[климат]]а, изчезването на някои видове [[растения]] и [[животни]] са само част от последствията на човешката дейност.
Изсичането на [[гора|горите]] води до нарушено [[екологично равновесие]], източниците на [[вода]] пресъхват, [[почва]]та не може да задържа [[влага]]та, променя се [[климат]]ът, настъпват [[суша|суши]] и [[ерозия]], а това като следствие води и до промени в растителния и животински свят.
Киселинните дъждове, които са следствие от замърсяването на [[въздух]]а от веществата, изпускани от [[фабрика|фабрики]] и [[автомобил]]и, причиняват [[смърт]]та на [[насекоми]] и водни животни, повреждат сгради, в това число исторически паметници на [[култура]]та, и имат негативно отражение върху [[здраве]]то на [[човек]]а.
[[Нефт]]ени разливи в [[океан]]ите и [[море]]тата могат да имат пагубен ефект върху [[флора]]та и [[фауна]]та. Най-тежки са последствията за морските [[птица|птици]]. [[Петрол]]ът прониква и унищожава структурата на перата им, което значително намалява способностите им да летят. Попаднал в организма им, той може да причини нарушения в дейността и заболявания на [[стомах]]а, [[бъбреци]]те и [[черен дроб|черния дроб]]. Понякога може да причини и [[смърт]]та им.
| |||