Уикипедия

Радио: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Addbot (беседа | приноси)
145 445 редакции
м Bot: Migrating 115 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q872 (translate me)
мРедакция без резюме
Ред 15:
Преминаването от лабораторни демонстрации към масово внедряване отнема няколко десетилетия и усилията на множество участници. Още през 1878 г. [[Дейвид Хюз]] забелязва пукания в разработвания от него телефонен приемник и след някои подобрения успява да използва този ефект за предаване на [[сигнал]] от разстояние няколкостотин метра. След като при демонстрацията пред [[Британско кралско научно дружество|Кралското дружество]] му е дадено тривиално обяснение на явлението, той изоставя изследванията в тази насока. Друго научно откритие от този период принадлежи на [[Хайнрих Херц]], който от 1888 г. нататък започва да демонстрира, че е възможно да се произведе и детектира електромагнитно излъчване което тогава наричат „вълни на Херц“ или „етерни вълни“ и което днес наричаме [[радиовълни]].
 
През 1893 г. [[Никола Тесла]], изготвяйки различни устройства за своите експерименти с електричество, извежда основните принципи на безжичното предаване на [[информация]], които демонстрира пред публика, като описва всички отделни елементи, използвани в радиотехниката преди изобретяването на [[електронна лампа|електронната лампа]]. Първоначално той експериментира с магнитни приемници, за разлика от т. нар. ''кохерери'', използвани от [[Гулиелмо Маркони]] и някои други пионери на радиотехниката.<ref>{{cite web | url=http://www.teslasociety.com/teslarec.pdf | title = Tesla's Colorado Springs Receivers | first = K | last = Corum | coauthors = J. Corum | format = PDF | accessdate = 22 юли 2009}}</ref>
 
На 14 август 1894 г. [[Оливър Лодж]] и [[Александър Мюрхед]] провеждат в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] демонстрация на [[безжичен телеграф]], радиоустройство, което предавало Морзовата азбука, но не звук или говор. Те успешно предават сигнал между две сгради на университета, отдалечени на 40 м една от друга. Изобретеният от Лодж апарат — „Прибор за регистрация на приемането на електромагнитни вълни“ съдържал източник на ток, [[реле]], [[галванометър]] и ''кохерер''. Последният представлява стъклена тръбичка, напълнена с метални стружки („тръбичка на Бранли“), които са чувствителни към „вълните на Херц“, но за възстановяване на чувствителността им се налагало тръбичката периодично да се разтръсква и за тази цел се използвал специален механизъм. Лодж също не продължава изследванията си.
 
В крайна сметка през 1895 г. [[Александър Попов (физик)|Александър Попов]] конструира първия радиоприемник, съдържащ кохерер, който се основава на модела на Лодж и има за цел да повтори неговите експерименти. Той демонстрира устройството с някои допълнителни подобрения на 7 май 1895 година.
Ред 23:
През 1896 година Маркони получава британски патент за „подобрения в предаването на електрическите импулси и сигнали, както и за апаратурата за тази цел”. Година по-късно той построява радиопредавател на остров [[Уайт]], а през 1898 г. и фабрика за безжични устройства в [[Челмсфорд]], в която започват работа около 50 души. Въпреки че традиционно Маркони се приема за изобретател на радиото, през 1943 г., може би по политически причини и във връзка със съдебни спорове между него и американското правителство за нарушаването на патентите му по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], Върховният съд на Съединените щати признава предимството на патентите на Никола Тесла.
 
На Бъдни вечер през 1906 г. [[Реджиналд Фесенден]] излъчва първото радиопредаване от брега на [[Масачузетс]] към корабите в морето и пасажерите успяват да чуят как той свири на цигулка коледни песни и чете откъси от Библията. Началото на редовното обществено [[радиоразпръскване]] е поставено през 1909 г. в [[Сан Хосе (Калифорния)|Сан Хосе]],<ref>{{cite web | url = http://www.bayarearadio.org/schneider/kqw.shtml | title = The History Of KQW Radio&nbsp;— KCBS | publisher = Bayarearadio.org | accessdate = 22 юли 2009}}</ref> но то става масово едва през 20-те години с широкото разпространение на [[радиоприемник|радиоприемниците]], особено в Европа и Северна Америка.
 
=== Масова употреба ===
Ред 36:
Следващото значително подобрение в радиотехниката са приемниците с [[Електронна лампа|електронни лампи]], изобретени от инженерите на [[Уестингхаус]].
 
Първата радиопрограма с новини е започнала излъчване на 31 август 1920 година от радиостанцията 8MK (днес [[WWJ]]) в [[Детройт]]. През октомври радиостанцията 2ADD излъчва поредица от вечерни концерти, която се смята за първото забавно предаване в Съединените щати, а през следващия месец&nbsp;— и първото предаване на спортно събитие.<ref name="Radio Broadcasting">{{cite web | url = http://w2uc.union.edu/RADIO_web.htm | title = Radio Broadcasting | publisher = W2uc.union.edu | accessdate = 22 юли 2009}}</ref><ref>{{cite web | url = http://2000.union.edu/N/DS/edition_display.php?e=677&s=2700 | title = Union College Magazine | publisher = 2000.union.edu | accessdate = 22 юли 2009}}</ref> През 1922 г. изследователският център на Маркони в [[Ритъл]] започва редовното излъчване на развлекателни предавания, а първите радиостанции, редовно излъчващи информация в Европа, се появяват след края на Първата световна война.
 
Между двете войни, радиото се развива стремглаво, основани са много частни и обществени радиостанции. Периодът между 30-те и 50-те години на 20-и век е описван като ''Златните години на радиото''. То се налага като най-бързото и най-авторитетно средство за [[масмедия|масова информация]]. Впечатляващ пример за това е излъчената на 30 октомври 1938 г. радиодраматизация на „[[Война на световете]]“ по [[Хърбърт Уелс]]. Пиесата, която разказва за нахлуването на [[извънземни]] на Земята, е приета от повечето слушатели за реално случващо се събитие и настъпва повсеместна паника. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] радиото проявява своята сила и като мощно пропагандно средство. Радиостанциите излъчват новини на много езици, за да информират или дезинформират обществеността за случващото се по фронтовете. От този период датират първите умишлени [[Заглушаване|заглушавания]] и първите предавания на [[Криптография|кодирана]] информация.
Ред 53:
През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес [[Каменар (Област Варна)|Каменар]]), северно от [[Варна]], започва работа първият български безжичен телеграф. Връзка между Варна и [[Севастопол]] се осъществява с апаратура, доставена от фирмата „Маркони“. През лятото на 1911 година на борда на крайцера „[[Надежда (кораб)|Надежда]]” започва да работи радиостанция. На 1 май 1912 година влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България”. Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.
 
Началото на общественото радиоразпръскване в България е поставено през 1929 година, когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в [[София]]. През последната седмица на месец ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!”. В началото на 1930 година видни интелектуалци, общественици и инженери радиолюбители основават обществената организация Съюз „Родно радио”. Съюзът използва предавателя на Първа инженерна дружина и започва излъчването на редовни предавания през юни същата година. През септември 1934 годинаг. радиоклуб „Варна” започва първите пробни ежедневни програми в град Варна. На 9 декември се състои и официалното откриване на „[[Радио Варна]]”. Програмата се излъчва на [[дължина на вълната]] 235,1&nbsp;m, като през времето, когато няма варненска програма, се излъчва програмата на „Родно Радио” от София, предавана по телефонна линия.
 
На 25 януари 1935 г. цар [[Борис III]] подписва указ, с който [[радиоразпръскване]]то в България става държавна собственост. Днес този ден се отбелязва като ден на [[Българско национално радио|Българското национално радио]] (БНР), което остава единствената радиоорганизация в България до 1990 г, макар и с няколко програми. През 1977 г. например то излъчва чрез четири национални програми&nbsp;— информационно-музикална ''([[Хоризонт (програма)|„Хоризонт”]])'', информационно-образователна ''([[Христо Ботев (програма)|„Христо Ботев”]])'', музикална ''(„Орфей”)'' и образователна ''(„Знание”)'', както и още четири регионални радиостанции.
 
Първото предаване на частна радиостанция в България в най-ново време е осъществено на 25 декември 1992 в град [[Пловдив]], а името на станцията е „[[Канал Ком]]”.<ref>{{cite web | last = Щербак | first = Михаил | year = 2010 | url = http://predavatel.com/bg/istoriya/kanal-kom.htm | title = Обединени радиостанции Канал КОМ (1992-2005 г.) | work = История на радиото в България | publisher = predavatel.bg | accessdate = 21 август 2010 | ref = harv}}</ref> Тъй като по товва време все още няма законова уредба, може да се приеме, че това е незаконно излъчване. Радиостанцията получава лиценз доста по-късно. На 16 януари 1991 година на честота 97,60&nbsp;[[Херц|MHz]] в ефира на София зазвучава програмата на „[[Гласът на Америка]]” от [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]]. През лятото на същата година на същата честота с кратки включвания се появява [[Радио Витоша]].<ref>{{cite web | last = Щербак | first = Михаил | year = 2010 | url = http://predavatel.com/bg/radio/vitosha.htm | title = Радио Витоша | work = Българските радиостанции | publisher = predavatel.bg | accessdate = 21 август 2010 | ref = harv}}</ref> Първата официално лицензирана частна българска радиостанция е [[Радио FM+]], което стартира в 17:16 часа на 15 октомври 1992 година.<ref>{{cite web | last = Щербак | first = Михаил | year = 2010 | url = http://predavatel.com/bg/radio/vitosha.htm | title = Радио FM+ - национална радиомрежа | work = Българските радиостанции | publisher = predavatel.bg | accessdate = 21 август 2010 | ref = harv}}</ref> Днес в България се излъчват три национални радиопрограми - [[Хоризонт (програма)|Хоризонт]], [[Христо Ботев (програма)|Христо Ботев]] и [[Дарик Радио]], около 15 радиомрежи с обхват в по-големите градове и около 70 регионални УКВ радиостанции.
 
== Технология ==
Ред 93:
=== Радиолюбителска дейност ===
{{основна|Радиолюбителска дейност}}
Радиолюбителската дейност, наричана още ''радиолюбителство'', е многостранно техническо [[хоби]], свързано с конструиране на [[радиоприемник|радиоприемници]], [[радиопредавател]]и и [[антена|антенни]] системи, приемане и предаване на [[електронно съобщение|електронни съобщения]] в [[радиолюбителски честотен спектър|радиолюбителските диапазони]]. Лицата, които развиват радиолюбителска дейност, се наричат [[радиолюбител]]и. Радиолюбителската дейност в Република България се регламентира от ''Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба'' (обн. [[Държавен вестник|ДВ]]. бр. 88 от 2 Ноември 2007 г., изм. [[Държавен вестник|ДВ]]. бр. 51 от 7 Юли 2009 г., изм. [[Държавен вестник|ДВ]]. бр. 70 от 9Септември 2011 г.) и се контролира от [[Комисия за регулиране на съобщенията|Комисията за регулиране на съобщенията]]. В Република България електронни съобщения чрез съоръжения от любителската радиослужба могат да се осъществяват само от лице, което притежава разрешително за правоспособност на [[радиолюбител]] или хармонизирано радиолюбителско свидетелство (HAREC), и има определен [[повиквателен знак]].<ref name="crc-tech">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.crc.bg/files/_bg/Tech_izisk_radiolub_2011_09_09.pdf | заглавие =Технически изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба | достъп_дата =20-06-2012 | фамилно_име = | първо_име = | дата =07-07-2009 | труд = | издател =Комисия за регулиране на съобщенията | език = | цитат = }}</ref> [[Радиопрефикс|Префиксите]] на [[Повиквателен знак|повиквателните знаци]] за радиолюбителите в България са '''[[LZ]]''' – LZ'''1''', LZ'''3''', LZ'''5''', LZ'''7''' и LZ'''9''' за радиолюбителите в [[Южна България]] (която включва [[Софийска област]] и [[област София]]), и LZ'''2''', LZ'''4''', LZ'''6''' и LZ'''8''' за радиолюбителите в [[Северна България]]. Със знак LZ'''0''' се регистрират любителски [[ретранслатор]]и, [[радиофар|радиофарове]]ове и други автоматични радиолюбителски средства. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната.<ref name="crc_reg">{{cite web |url=http://crc.bg:8080/dpls/apex/f?p=923:1:2899501516670234:EXPAND,10 |title=Публичен регистър на радиолюбителите в България – физически и юридически лица |work=Комисия за регулиране на съобщенията |accessdate=2012-07-05| archiveurl= | archivedate= 2012-07-05}}</ref>
 
=== Телевизия ===
Ред 107:
При [[мобилна телефония|мобилната телефония]] също се използват радиовълни за осъществяването на двупосочна безжична [[Телефония|телефонна]] връзка.
 
Обикновено [[Мобилен телефон|мобилните телефони]] осъществяват радиовръзка с най-близката [[базова станция]], част от [[Клетъчна мрежа|клетъчна мрежа]], която от своя страна се свързва с [[PSTN|телефонната мрежа]] чрез оптичен кабел, микровълнова радиовръзка или друг мрежов елемент. Когато мобилният телефон достигне до границата на обхват на базовата станция, централен компютър прехвърля телефона към връзка с нова станция. Клетъчните телефони първоначално са използвали честотна модулация, но днес повечето мрежи използват различни схеми за цифрова модулация. Към 2008 г броят на мобилните абонати се оценява на 4,1 милиарда.<ref>{{cite book | title = Measuring the Information Society: The ICT Development Index | publisher = International Telecommunication Union | year = 2009 | page = 108 | format = PDF | isbn = 9261128319 | url = http://www.itu.int/ITU-D/ict/publications/idi/2009/material/IDI2009_w5.pdf | accessdate = 27 юни 2009}}</ref>
 
=== Навигация ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Радио“.