Разлика между версии на „Жътва“

3 bytes added ,  преди 6 години
м (Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q7214166)
 
През [[19 век]] се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от [[двигател|двигатели]] с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи става механизирано с т. нар. '''сноповръзвачка'''. Изобретени са също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа разполагат със специална трансмисия, задвижвана от [[кон]]е, от [[парен двигател]], а по-късно се транспортират от [[трактор]], който ги задвижва чрез дълъг ремък. До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на [[житна култура|житни култури]].
[[Картинка:ManualСычков harvest in TirumayamСтрада.jpg|мини|250п|ляво|Жътва на ръка в ИндияРусия. 1910]]
Последната операция след жътвата е вършитбата. Посредством многократно отвяване на натрошените с '''диканя''' части от стеблата, класа и отделеното зърно, се почиства зърнената маса от примеси. Отначало това се е извършвало като материала се изсипва от високо във ветровито време. По-късно е измислена машина [http://www.panoramio.com/photos/original/10785211.jpg '''веялка'''] с помощта на която зърното се е отделяло без да се налага да се чака вятър. През 1872 год. в [[Дебелец]] била изработена първата българска веялка от майстор х.Никола Самоук. През следващите години броят на веялките се увеличил значително. От началото на [[20 век]] се използва и една друга сравнително проста машина - '''цилиндра''', която се задвижва ръчно или с двигател. При т. нар. операция ''цилиндрене'' чрез вентилатор се отделят леките примеси, а зърнената маса се очиства от зърната на плевели и се сортира по големина.
 
== Днес ==