Аверкий Попстоянов: Разлика между версии

| име = Аверкий Попстоянов

| портрет =

| роден-датамясто = [[1801Дупница]], [[Османска империя]]

| починал-датамясто = [[2Жаблянски ноемвриманастир]], [[1881България]]

| починал-мястогодини = [[Жаблянски манастир]], [[България]]77/78

РоденАверкий Попстоянов е роден през 1803 година в [[Дупница]]<ref>{{геб|1|12}}</ref> в семейство на свещеник. Учи първо в родния си град, а после в [[Рилския манастир]], [[Карловац]], [[Сяр]], [[Мелник]] и [[Букурещ]] на разноски на манастира. Учителства във [[Видин]] (1835-36), [[Казанлък]] (1836-38) и в [[Кюстендил]] като главен учител на класното училище (1850-58). Преподава катехизис, всеобща история, география, благонравие, славянска граматика, гръцка граматика, аритметика и Царственик (Историята на [[Паисий]]). Въвежда в кюстендилското училище взаимоучителната метода. През време на учителстването в [[Кюстендил]] е и секретар на [[Авксентий Велешки]]. От 1858 до 1878 година е [[игумен]] на [[Осоговски манастир|Осоговския манастир „Свети Йоаким Осоговски“]]. В 1872 година Аверкий поема председателството на революционния комитет, основан от [[Тодор Пеев]]. Помощници на игумен Аверкий са свещеник Филотей, учителят в Крива паланка Димитър Петров Любенов и Димитър Пчелински.<ref name="геб">Алманах Македония, София, 1931, отдел ІХ, стр. 4.</ref>

Автор е на проучения и проповоди. Превежда съчинения от гръцки език. Автор на „Житие светаго Григория“ (1852), „Оглашение кратко за българските деца“ и „Пособие за просвещение“ (1852) и други. [[Игумен]] на [[Жаблянски манастир|Жаблянския манастир]] (1879-1881). Аверки Попстоянов е един от най-известните представители на Рилската църковна певческа школа от първата половина на XIX век, неговите произведения, записани с помощта на Хрисантовата невмена нотация се съхраняват в [[Рилския манастир]]. Включва се в националноосвободителната борба, като поддържа връзки с [[Васил Левски]], [[Тодор Пеев]] и [[Христо Македонски]]. Аверкий Попстоянов умира вна [[10 ноември]] [[1881]] година<ref name="геб"/> в Жаблянския манастир.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 11.</ref>