Разлика между версии на „Калигула“

== Бляскаво начало ==
{{Юлиево-Клавдиева династия}}
Тиберий умира на [[16 март]] [[37]] г. Допуска се, че Тиберий е бил задушен с възглавница от преторианскиятпреторианския префект [[Квинт Невий Корд Суторий Макрон|Макрон]], за да бъде предадена по-бързо властта на Калигула. Но Калигула не е единственият наследник - Тиберий има правнук, [[Тиберий Гемел]], който в завещанието е сънаследник на Калигула. МалолетнияМалолетният Гемел не представлява никаква пречка за Калигула, който го убива скоро, след като става император, а по-късно се отървава и от самия Макрон.
 
Малко след възкачването си Калигула лично прибира и погребва с почести останките на майка си и братята си, умрели по времето на Тиберий при заточението си на различни места. Така той възстановява паметта на семейството си след несправедливостите, причинени от предходника му. Посмъртно са издадени монети с образите на Германик, Агрипина и братята на Калигула.
 
Първите няколко месеца от управлението на Калигула са много успешни. Той идва на власт сред всеобща радост и одобрение. Калигула е обичан и превъзнасян от много хора заради факта, че е син на любимиятлюбимия на народа Германик; младият талисман, когото всички помнели. Освен това, е потомък на Август, и следователно има родствена връзка с [[Юлий Цезар]]. Той е и праправнукът на [[Марк Антоний]], факт, който по-късно отрича с презрение.
 
Новият император прави масови дарения на преторианците и най-бедните римски граждани; унищожава документите на Тиберий относно измяната, обявявайки, че процесите за измяна са вече в миналото; вика обратно изгнаниците, обявява всеобща свобода и амнистия; помага на онези, които са ограбени от императорската данъчна система. За разлика от предшественика си новият владетел е много щедър: започва да организира бляскави представления, игри и развлечения, за да спечели популярност сред народа.
 
== Лудостта на Калигула ==
Анонимен потребител