Разлика между версии на „Кирил Драмалиев“

м
Участва в Съпротивителното движение през [[Втората световна война]]. Интертиран в лагер (1940). Участва в написването на „Програма на Отечествения фронт“. Главен представител на БРП (к) в Националния комитет на [[Отечествения фронт]]. <ref>История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 93, 252, 259</ref> <ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 57, 197, 239</ref>Подписът на д-р Кирил Драмалиев стои под всичики програмни и политически документи на ОФ, включително и от 28 август 1944 г., призоваващ за ''„Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.”''
 
На 22 септември 1944 г. със заповед на военния министър [[Дамян Велчев]] е узаконен институтът на помощник-командирите&nbsp;— комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V-а Българска армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946–1947). Многократно избиран за [[народен представител]] (1945-1961). В 1946 година пише брошурата „Теория и практика на великобългарския шовинизъм“.<ref name="Катарџиев 52">Катарџиев, Иван. Васил Ивановски - живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 52.</ref>
 
[[Министър на народната просвета]] във второто правителство на [[Георги Димитров]] (12 декември 1947 - 20 юли 1949) и в правителствата на [[Васил Коларов]] (20 юли 1949 - 20 януари 1950) и [[Вълко Червенков]] (20 януари 1950 - 4 февруари 1952). След това преминава на дипломатическа работа. Посланик на НРБ в [[Полша]] (1952 - 1954) и в [[Германска демократична република|ГДР]] (1956 - 1958).