Асен Разцветников: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 2:
| име = Асен Разцветников
| портрет = BASA 118K-2-85 Asen Raztsvetnikov (crop).jpg
| портрет-описание = Асен Разцветников (фрагмент от обща снимка преди 1939 г.)
| описание = български писател
| роден-дата = [[2 ноември]] [[1897]]
Ред 11:
}}
'''Асен Разцветников''' (псевдоним на Асен Петков Коларов) е [[България|български]] [[поет]], [[писател]] и [[преводач]].
== Бащата на Разцветников е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен - Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във [[Велико Търново]] през [[1916]] г. Работи като телеграфист на гара [[Горна Оряховица]]. Учителства в Механо-техническото училище в [[Габрово]] (1926-1929 г.). Няколко месеца преподава немски език в III мъжка гимназия в [[София]] ([[1929]] г.). От [[1930]] г. се отдава на литературна дейност - сътрудничи на сп. "Нов път" и сп. "Златорог". След [[9 септември 1944]] г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.
== Творчество ==
Стихове започва да пише още като ученик. За първи път печата в сп. "Българан" под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат - сп. "[[Червен смях]]", "Младеж", "[[Работнически вестник]]". Причисляван е към един от най-ярките представители на "септемврийската литература" заедно с [[Гео Милев]], [[Ангел Каралийчев]], [[Никола Фурнаджиев]]. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка - "Жертвени клади" ([[1924]] г.). След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на [[Пейо Яворов]] той, както и [[Ангел Каралийчев]], [[Никола Фурнаджиев]] и [[Георги Цанев]], са обвинени от съпартийците си от [[БКП]] в "общоделство" с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. "Нов път" и започва да сътрудничи на списанието на [[Владимир Василев]], "Златорог". През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език.▼
Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. "Българан" под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат - сп. "[[Червен смях]]", "Младеж", "[[Работнически вестник]]". Причисляван е към един от най-ярките представители на "септемврийската литература" заедно с [[Гео Милев]], [[Ангел Каралийчев]], [[Никола Фурнаджиев]]. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка - "Жертвени клади" ([[1924]] г.).
▲
През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език, сред които ''„[[Ода на Радостта]]“'' от [[Фридрих Шилер]] - част от финала на ''[[Симфония № 9 (Лудвиг ван Бетховен)|„Девета симфония“]]'' от [[Лудвиг ван Бетховен]], станала [[Европейски химн|химн]] на [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
== Произведения ==
| |||