Августин Блажени: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 47:
През лятото на 386 г., след като прочел за живота на свети Антоний Пустинника и бил много вдъхновен, Августин преживял дълбока вътрешна криза и решил да се обърне наистина към християнството. Той изоставил кариерата си по реторика, загърбил преподавателската дейност в Медиолан, отказал се от женитбата си и се отдал изцяло на служение на Бога и на свещенството, което включвало целибат (отказ от женитба). Ключов момент в неговото обръщение е гласът на едно дете, което викало "tolle lege" ("вземи и чети".) В този момент Августин бил отворил случайно Библията на римляни 13 глава, 13 стих. В своите "Изповеди" той детайлно се спира върху своето духовно пътешествие. Изповедите стават класика на християнската теология и на световната литература. Амвросий кръстил Августин заедно със сина му Адеодет на Възкресение Христово през 387 г. и скоро след това Августин се върнал в Африка през 388 г. По пътя към родината, майка му починала и Августин останал сравнително сам без семейство.
След завръщането си в Африка, той създал монашеско общество в Тагаст, в което влизали той и група негови приятели. През 391 г. той бил ръкоположен за свещеник в Хипон (лат. Hippo Regius, сега Анаба в Алжир
През 396 г. Августин става помощник-епископ на Хипон (с правото да стане епископ след смъртта на настоящия) и остава епископ до смъртта си през 430 г. Той напуска своя манастир, но продължава монашеския начин на живот в епископската резиденция. Той оставя едно правило (лат. Regula) за монашество, което му дава титлата "патронен светия на обикновеното духовенство" - духовниците, които не са монаси, но живеят според монашески правила.
Ред 61:
== Влияние като теолог и мислител ==
Августин остава централна фигура както в християнството, така и в [[западната мисъл]]. Съвременния [[историк]] Томас Кахил го смята за първия средновековен [[учен]] и последния [[класически]] учен. Както във философските си съчинения, така и в теологическите (богословските) си съчинения, той е силно повлиян от [[стоицизъм|стоицизма]], [[платонизъм|платонизма]] и [[неоплатонизъм|неоплатонизма]], най-вече от [[Плотин]] - авторът на [[Енеадите]].
Възгледът на Августин за първородния грях е развит в трудовете му срещу пелагианите. Въпреки това, източно-православните теолози (богослови)са в ключов спор с Августин по отношение на тази доктрина и поради това тя става една от точките на разделение между изтока и запада. На изток грехът е разглеждан като патологическо понятие, вследствие на който човешката природа бива увредена. Не грехът като такъв е наследствен, а по-скоро увредената вече от него природа, за това, за разлика от бл. Августин, в източното богословие се говори за грехопадение.
Ред 71:
Августиновата доктрина за божественото предопределение не бива напълно забравена от Римо-католическата църква и намира израз в трудовете на [[Св. Бернар от Клерво]].
Теолозите [[реформатор]]и като [[Мартин Лутер]] и [[Жан Калвин]] преоткриват Августин и той става за тях източник на вдъхновение и разбиране на библейското Благовестие. Епископ Джон Фишер от Рочестър (главен опонент на Лутер) набляга на августинския възглед за благодатта и спасението , който да е в съответствие с Римо-католическата доктрина. По-късно в Римо-католическата мисъл, трудовете на [[Корнелий Янсен]] (за които се твърди, че са силно повлияни от Августин) стават основа на движението на [[янсенизма]] (
▲римо-католическата традиция) по всеобщо признание и е признат като един от [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]] през [[1303]] г. от [[Папа Бонифаций VIII]]. [[28]] [[август]] е неговият [[празник]] - денят, на който се смята, че е починал. Той е патронен светец на [[пивовари]]те, печатарските работници, теолозите и на множество градове и [[диоцези]].
Последната част на "Изповедите" съдържа обширно разсъждение върху [[време]]то. Католическите теолози най-общо приписват на Августин вярването, че [[Бог]] съществува извън времето във "вечното настояще" и че времето съществува само в сътворената [[Вселена]], защото само тук то бива изявено чрез движението и промяната.
| |||