Преспа (град): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Mpb eu (беседа | приноси)
Ред 21:
След превземането на крепостта [[Лариса]] в [[Тесалия]] през 983<ref name="angcholp38"/> или 985 г.<ref name="pavl"/> Самуил отнася в Преспа мощите на [[Ахил Лариски|Свети Ахил]]<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html I/2: 630]</ref>. На името на този светец е кръстен големият [[Свети Ахил (остров)|остров]] на Малкото Преспанско езеро<ref name="encyclbg1"/>. По Самуилово време на острова са издигнати дворци<ref name="nik171-172"/>, свързани с крепостна кула на насрещния бряг посредством изкуствен насип<ref name="angcholp38"/>. На източния бряг на езерото, край по-късното село [[Герман (Ном Лерин)|Герман]], през 992-993 г. [[комитопули|комитопулът]] оставя паметен надпис на своите родители, [[Никола (комит)|Никола]] и [[Рипсимия]], и на най-големия си брат, Давид<ref>Иванов, Български старини, 23-25</ref><ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html#12. I/2: 606-607 (бел. 12)]</ref> (виж [[Самуилов надпис]]). Около 997 г., когато Самуил се провъзгласява за [[цар]], в Преспа е седалището на [[българска патриаршия|българската патриаршия]]<ref name="nik171-172"/>. Впоследствие то се премества в Охрид<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_2.html I/2: 666]</ref>. [[Герман (български патриарх)|Българския патриарх Герман]], предстоятел на българската православна църква по времето на цар [[Самуил]] в края на 10 век, мести седалището си от [[Воден]] в Преспа и е починал тук около [[1000]] година.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-1|26-27}}</ref>
 
Непосредствено след тежкото поражение на българите от византийците в [[Беласишка битка|Беласишката битка]] цар Самуил намира убежище в Преспа. Тук той посреща войниците си, ослепени от император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]], и умира след получения сърдечен удар на 6 октомври 1014 г.<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html I/2: 697, 700-701]</ref> Преспа остава владетелска резиденция и при Самуиловите наследници. Тук през 1016 г. намира смъртта си сръбският княз [[Иван Владимир]], убит по заповед на цар [[Иван Владислав]]<ref name="nik171-172"/>. Византийците завладяват Преспа през 1018 г., след като по-голямата част от българските първенци се подчиняват на Василий II. Императорът запазва крепостта, нои я прекръства на '''Констанция'''<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html I/2: 736]</ref>.
 
Преспа е освободена в [[1040]] г. от Цар [[Петър Делян]], и е едно от последните места в които Византия повторно успява да установи господството си в [[1041]]г., тогава града е съсипан от служещите на нашественика [[нормани]] командвани от бъдещия крал на [[Норвегия]] и основател на днешната столицта [[Осло]] викинга [[Харалд III|Харолд Хардрад]] величан в сагитe като ''„разорител на българите“'' <ref>[http://chitanka.info/text/2992/4 Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001, София 2001]</ref>. Преспа е разрушена повторно в [[1073]] г. заедно с базиликата „Свети Ахил“ и Самуиловите дворци от нормани алемани и алеманинормани византийски наемници, когато при подавянето на [[Въстание на Георги Войтех|въстанието на Георги Войтех]] боеве има единствено при Преспа където викинги и германските наемници и викингите разграбват града, разрушават дворците на цар Самуил и заедно с тях разграбилиразграбват и разрушилиразрушават църкватабазиликата Свети Ахил на острова.<ref>История на България, III: 73</ref>. През 12-ти век Преспа е спомената в исторически извори като административен център. Градът е завзет от [[Епирско деспотство|епирците]] в началото на 13-ти век. През 1259 г. е отвоюван от [[Никейска империя|Никея]]. В по-късен период следите му се губят<ref>Микулчиќ, 278</ref>.
 
При разкопки на остров Свети Ахил през 1969 г. професор [[Николаос Муцопулос]] открива в [[Свети Ахил (базилика)|Голямата базилика]] гробовете на българските царе Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав<ref>Андреев, 334</ref>.