Преспа (град): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Mpb eu (беседа | приноси)
Ред 23:
Непосредствено след тежкото поражение на българите от византийците в [[Беласишка битка|Беласишката битка]] цар Самуил намира убежище в Преспа. Тук той посреща войниците си, ослепени от император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]], и умира след получения сърдечен удар на 6 октомври 1014 г.<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html I/2: 697, 700-701]</ref> Преспа остава владетелска резиденция и при Самуиловите наследници. Тук през 1016 г. намира смъртта си сръбският княз [[Иван Владимир]], убит по заповед на цар [[Иван Владислав]]<ref name="nik171-172"/>. Византийците завладяват Преспа през 1018 г., след като по-голямата част от българските първенци се подчиняват на Василий II. Императорът запазва крепостта и я прекръства на ''Констанция''<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html I/2: 736]</ref>.
 
Преспа е освободена в [[1040]] г. от Цар [[Петър Делян]], и е едно от последните места в които Византия повторно успява да установи господството си в [[1041]]г., тогава града е съсипан от служещите на нашественика [[нормани]] командвани от бъдещия крал на [[Норвегия]] и основател на днешната столицта [[Осло]] викинга [[Харалд III|Харолд Хардрад]] величан в сагитe като ''„разорител на българите“'' <ref>[http://chitanka.info/text/2992/4 Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001, София 2001]</ref>. Преспа е разрушена повторно в [[1073]] г. заедно с базиликата „Свети Ахил“ и Самуиловите дворци от [[алемани]] и нормани византийски наемници, когато при подавянето на [[Въстание на Георги Войтех|въстанието на Георги Войтех]] боеве има единствено при Преспа където германските наемници и викингите разграбват града, разрушават дворците на цар Самуил и заедно с тях разграбват и разрушават базиликата Свети Ахил на острова.<ref>История на България, III: 73</ref>. През 12-ти век Преспа е спомената в исторически извори като административен център. Градът е завзет от [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]] в началото на 13-ти век, което само няколко десетилетия след това е разгромено от [[Иван Асен II]] и града отново е част от Българската държава. През 1259 г. е заюван от [[Никейска империя|Никея]]. По-късно след което следите му се изчезват от историческата сцена<ref>Микулчиќ, 278</ref>.
 
При разкопки на остров Свети Ахил през 1969 г. професорпрофесора от Солунския университет [[Николаос Муцопулос]] открива в [[Свети Ахил (базилика)|Голямата базилика]] гробовете на българските царе Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав<ref>Андреев, 334</ref>.
 
== Литература ==