Мавзолей в Халикарнас: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 40:
По това време група от рицари влиза в основата на паметника и открива зала, съдържаща голям саркофаг. Компанията обаче, решавайки че е твърде късно, за да го отварят този ден, се връща на другата сутрин, но съкровищата са ограбени. Телата на Мавзол и Артемизия също липсват. Рицарите обявяват, че селяни са виновни за кражбата, но вероятно и някои от кръстоносците са плячкосвали гробове. Преди счупването и изгарянето на много от останалите скулптори от Мавзолея във вар за мазилка рицарите пренасят няколко от най-добрите творби в замъка в Бодрум. Там те стоят 3 века. По това време британския посланик получава няколко от статуите от замъка, които днес са собственост на Британския музей.
През 1846 г. музеят изпраща археолога Чарлз Томас Нютон да търси още останки от Мавзолея. Това е трудна задача, защото той не знае точното местоположение на гробницата и парите, които би дал, за да купи всички парцели и да търси са астрономическа сума. Затова се заема да изучи ръкописите на древните автори, като Плиний, за да придобие приблизителна представа за размера и местоположението на мемориала и купува парцел земя в най-вероятния район. Нютон проучва околната площ, чрез тунели които прокопава под съседните парцели. Така открива някои от стените,
Тогава Нютон разкопава мястото и намира части от фризове, които украсяват стената на постройката и части от покрива, както и счупено каменно колело от колесница, около 2 метра в диаметър - част от скулптората, която открива. Накрая намира и статуите на Мавзол и Артемизия, които стоели на върха на постройката.
Ред 54:
[[Категория:Мавзолеи|Халикарнас]]
[[Категория:Изкуство на Древна Гърция]]
[[Категория:
[[Категория:Вилает Мугла]]
| |||