Оранжева революция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 72:
По същото време местните власти на много места в Източна и Южна Украйна, бастионите на Янукович, дават ясни сигнали, че са готови да се отцепят от държавата, ако не бъде призната победата на премиера. В цяла Източна Украйна започват протести в подкрепа на Янукович, като много от поддръжниците му там пътуват и до Киев. Там проравителствените протести са значително по-малки в сравнение с тези, които са в подкрепа на Юшченко. Ситуацията е няма прецедент в историята на Украйна. Според някои изчисления в най-студените дни от зимата, по улиците на Киев се събират повече от 1 000 000 души.<ref>USAID Report [http://www.usaid.gov/our_work/democracy_and_governance/publications/pdfs/democracy_rising.pdf Democracy Rising (PDF)]</ref>
== Политическо развитие ==
Първоначално Юшченко започва преговори с отиващият си президент Кучма в опит да бъде овладяна ситуацията, но тези преговор се провалят на 24 ноември. През това време Янукович официално е обявен за победител от ЦИК, която също е обвинена в манипулации на вота в полза на премиера. На следващия ден след обявяването на официалните резултати, Юшченко излиза пред свои избиратели и ги призовава да започнат протести, стачки, с цел да парализират правителството и да го принудят да признае загубата си. Той също така обявява и създаването на Комитет за национално спасение.
на 1 декември парламентът издава изявление, с което заклеймява всички просепаратистки действия и гласува [[вот на недоверие]] към съвета на министрите на Украйна. Последното решение е отхвърлено от Янукович. Според конституцията на Украйна, след вот на недоверие към правителството, то трябва да подаде оставка. Парламентът, обаче не може да принуди правителството да се оттегли, без съдействието на премиера Янукович и все още действащият президент Кучма.
== Бележки ==
| |||