Константин VII Багренородни: Разлика между версии

[[File:Porphyrogenetus.jpg|thumb|150px180px|left|Изображение на император Константин VII Порфирогенет, 913–959, коронован от Христос.]]

Присвоявайки титлите "[[Василевс]]" и "[[Василеопатор]]", Роман фактически узурпира управлението по мирен път и приключва войната с България през [[927]] г., след смъртта на Симеон. С новия български владетел Петър I е сключен договор за мир продължил четири десетилетия, но в замяна на това империята прави редица отстъпки, включително и признание на титлата "цар на българите". В последвалите години Византия политически се стабилизира. Роман I Лакапин фактически контролира властта и прави кесари, съимператори, трима от синовете си - Христофор Лакапин, Стефан Лакапин и Константин Лакапин.

Въпреки че е пълнолетен, Константин VII Порфирогенет има второстепенна роля в управлението и посвещава повечето си време на дворцовите церемонии или изучаването на различни науки. Едва през 944 г., след детронирането на Роман I Лакапин, в резултат на дворцов преврат, Константин VII успява да поеме управлението в империята. На 16 декември 944 г. Роман Лакапин е принуден да абдикира и пратен в манастир от синовете си, но на 27 януари 945 г. те са отстранени по същия начин от Константин VII Багренородни, който успява да детронира братята на съпругата си и възвръща едноличната си власт.