Перперикон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 94.26.79.74 (б.), към версия на Ket |
|||
Ред 8:
Перперикон е един от [[стоте национални туристически обекта]] в България.
== История ==
Перперикон е обитаван от каменната ера преди 8000 г. и достига разцвета си през римската епоха.
[[Файл:Perperikon Kiril Kapustin 006.JPG|thumb|200px|дясно|Останките на древния град Перперикон ]]
[[Картинка:Perperikon, grobnitsa na vladetelite.jpg|мини|Гробницата на владетелите]]
През къснобронзовата и ранножелязната епоха, мощното развитие на култовите съоръжения на хълма създават грандиозно светилище. Счита се, че това е светилището на бог [[Дионис]] на тракийското племе [[сатри]], чиито жречески род били [[беси]]те <ref>Ovcharov Nikolai, Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia,2005</ref>. Светилището е търсено от цяло столетие. То, заедно с това на [[Аполон]] в [[Делфи]], са двата най-значими [[оракула]] в древността. Според древни легенди, в прорицалищата, върху специален [[олтар]] са извършвани винено-огненни обреди и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.
Сериозните аргументи че светилището на Дионис е в Перперикон включват великолепните находки и древни иточници. [[Еврипид]] в трагедията си „Хекаба“ (424 пр.н.е.) пише, „ учуден, че „ … някои казват, че Дионисий-Оракул се намира в ''Pangaion'' ([[Кушница]]) планина, докато други казват, че се намира в [[Хемус]] ([[Стара планина]]).“ Според произведенията на по-късни римски историци обаче Дионисий-Оракулът в Родопите е най-важното светилище. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис, е на римския историк [[Светоний|Светоний Транквил]]. В съчинението си „''Дванадесетте цезари''“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император [[Октавиан Август]], че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара <ref>„''Светилището на Дионис на Перперикон''“ — Николай Овчаров, Даниела Коджаманова, Милен Камарев, изд. ''Попгеоргиеви и сие'' ISBN 954-9750-12-4</ref>. В същото светилище на [[Александър Македонски]] е предречено, че ще завладее познатия свят от Египет до Индия <ref>Николай Овчаров, ''Предречено на Перперикон'', София 2011</ref>. При „описанието на похода на [[Ксеркс]] срещу елините през 480 г. пр. Хр. [[Херодот]] също споменава за прорицалището на Дионис“", което „… се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в [[Делфийски оракул|Делфийския оракул]], няма нищо различно.“
[[Image:PerpericonCathedral.jpg|thumb|300px|Църквата (Катедралата)]]
Счита се, че това е също епископският град, където в ранния 5ти век [[Никита Ремесиански]] е покръстил бесите и им е дал създадената от него ''тракийска азбука'' и богослужение на [[тракийски език]].<ref>[[Николай Овчаров]], Хроника на свещения град Перперикон, София 2006</ref> [[Храм]]ът на древния град е посветен вероятно на тракийския-световен бог [[Загрей]]. [[Амбросий Теодосий Макробий|Макробий]] (400 г. сл.н.е.) съобщава за едно свестилище с формата на овална зала.
[[Image:Perperikon-SS.jpg|thumb|300px|right]]
Свещеният хилядолетен град е унищожен от турците в 1362 г. и жителите му са отвлечени в робство.<ref>Д. Коджаманова, [[Николай Овчаров]], ''Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи''. С., 2003</ref> След няколко десетилетия, местото напълно запустява. В края на XIX в. [[Константин Иречек]] съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял не-турски е хидронимът ''Перперек-дере'', името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон.
Разкопките започват през 2000 г. През 2006 г., екип на „[[По света и у нас]]“ открива очевидци, които твърдят, че гробниците са били ограбени през [[1980-те]] год.[http://news.bnt.bg/content/view/full/106272]
== Име ==
| |||