Летище Божурище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[File:Bozhurishte airfield.jpg|
'''Летище Божурище''' е закрит бивш главен авиоцентър на България - военно, гражданско на София и спорто летище, аеропланно училище и аеропланна фабрика. Намира се на 4км. от [[София]] и на 2 км югозападно от международен път Е80 в кв. [[Гурмазово]] на гр. [[Божурище]].<br />▼
▲'''Летище Божурище''' е закрит бивш главен авиоцентър на България - военно, гражданско (на София) и
То е държавно обявен [[паметник на културата]] отразяващ фактически цялата история на българското въздухоплаване през първата половина на 20-ти век. Това е първостепенното българско летище фактически от възникването на авиацията ни до появата на реактивните самолети. Стилизирания образ на летището е включен като част от герба на гр. Божурище.<br />▼
Намира се в южната част на град [[Божурище]], на 4 км. от [[София]] и на 2 км югозападно от международен път Е80.
В 2005г. [[Николай Свинаров]] като министър на отбраната ликвидира летището и подготвя терена и сградите му да бъдат дадени на чуждата компания "Индустриален парк София", чийто мажоритарен собственик е италианската инвестиционна банка "Финанциария Интернационале", сделката довършва следващия военен министър Веселин Близнаков. ▼
▲
==Първи период - военно летище 1912-1918==▼
То е първото постоянно действащо летище в България и вероятно най-старото национално летище запазено в ЕС. С Указ Nо 2 от 2 януари 1897 г., подписан от княз Фердинанд l., тук е създадено военно кавалерийско депо, с което е сложено началото на военното използване на района. В 1906г. тук се извършват първите в България полети с балон. Първите дървени постройки на летището са построени през [[1912]]г. заедно с ж.п. гарата към него от българската войска под ръководството на немски инженери. След войната гарата е още по-полезна когато специален работнически влак от София спира до портала на летището. През 1913 г. там са построени хангара и служебни сгради. Цар Фердинанд, престолонаследника Борис и принц Кирил правят полети от него и остават в историята като едни от малкото особи позволили си този риск в оново време.▼
▲
Авиопарк Божурище е устроен най-модерно и става първокласна въздушна база на България под командването на капитан [[Симеон Петров]], тогава на 24 юни [[1917]]г. под ръководството на аеромеханика кап. Иван Каролев е положен основният камък на модерните изградените железобетонни постройки на аеропланната работилница, 4 големи хангара, електрическа централа, складове, административни и жилищни сгради, офицерско казино, а за ремонта и изработването на самолетните крила е поставено и началото на създаване на аеродинамична лаборатория. За обезпечаване на летателната дейност има метеорологическа и радионавигационна служби. Там започват работа натрупалите вече богат опит български авиомеханици Каролев, Платников, Гевренов. За началник на ДАР-Божурище е назначен капитан Марко Първанов, боен пилот, герой от войната, постигнал на 30 септември 1916 г. първата въздушна победа за българската авиация.<br />▼
▲То е първото постоянно действащо летище в България и вероятно най-старото национално летище, запазено в ЕС.
Първото българско полево летище първоначално е устроено северно от Централна гара София (при дн. ТЕЦ София) и е пребазирано през [[1914]] г. на Божурище при кавалерийъското поделение. Там е произведен и на 15 август 1915 г. излита първият самолет от българско производство, конструиран от [[Асен Йорданов]]<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=195313 monitor.bg, 14.04.2009, Летище Божурище помни славно минало]</ref>. По-късно се произвеждат в [[Държавна аеропланна работилница (Божурище)|Държавната аеропланна работилница]], Божурище българските самолети „ДАР“: [[ДАР-1]], [[ДАР-2]], [[ДАР-3]], [[ДАР-4]], [[ДАР-5]], [[ДАР-6]], [[ДАР-7]], [[ДАР-8]], [[ДАР-9]] и [[ДАР-10]].
През същата 1915 г. на 26 ноември на летището е открито първото българско Аеропланно училище, Божурище. За началник на училището е назначен военният пилот майор Симеон Петров. За 2 години в училището са обучени над 100 пилоти, наблюдатели и аеромеханици. След завършване на курса на обучение всички са изпращани по бойните летища в състава на Първо и Второ аеропланни отделения към действащата армия. Възпитаници на училището са много личности, имащи огромен принос за подема на българската и световната авиация и самолетостроене: Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Кирил Петков, Владимир Балан.
Заедно с летеца поручик Владимир (Влайко) Балан, който е на боен стаж в германско авиационно поделение на фронта при Вердюн, през 1916 г. началникът предприема обиколка на германски летища и авиоработилници. Оценяват летището и новата аеропланна работилница в Гросенхайн, до Дрезден. Началникът на работилницата майор фон Минквиц чрез Германската въздухоплавателна инспекция ги снабдява с цялата нужна документация за изграждане на подобна инфраструктура в Божурище.
▲Авиопарк Божурище е устроен най-модерно и става първокласна въздушна база на България под командването на капитан [[Симеон Петров]], тогава на 24 юни [[1917]] г. под ръководството на аеромеханика кап. Иван Каролев е положен основният камък на модерните изградените железобетонни постройки на аеропланната работилница, 4 големи хангара, електрическа централа, складове, административни и жилищни сгради, офицерско казино, а за ремонта и изработването на самолетните крила е поставено и началото на създаване на аеродинамична лаборатория. За обезпечаване на летателната дейност има метеорологическа и радионавигационна служби. Там започват работа натрупалите вече богат опит български авиомеханици Каролев, Платников, Гевренов. За началник на ДАР
Създадената авиационна база дава условия за откриване на Аеропланно училище за летци и технически кадри. Тук впоследствие са обучени голяма част от българските пилоти и парашутисти.Н а 18 ноември 1917 г. на аеродрум Божурище е устроен първият авиационен празник (военно авиошоу).
==
С Ньойския диктат на победена България е отнето правото да има авиация
В [[1919]] г. тук е сформирано първата въздушна жандармерийска част в България, но тя бързо е разформирована от окупационата комисия на Антантата и летището си остава чисто гражданско.
По време на Голямата железничарска стачка от 24 декември 1919 – 20 януари
Към Министерството на железниците, пощите и телеграфите на 1 април [[1922]] г. с база летище Божурище се открива "Отделение за въздухоплаване". Към него принадлежат
▲В [[1919]] г. тук е сформирано първата въздушна жандармерийска част в България, но тя бързо е разформирована от окупационата комисия на Антантата и летището си остава чисто гражданско. <br />
Един от най-способните стари летци Пеньо Попкръстев е извикан от чужбина и на 10 юни 1923 г. е назначен за началник на българското въздухоплаване. В Германия той подбира и подготвя малък екип, с който България да създаде собствен научно-технически потенциал и собствена база за подготовка на инженерни кадри, които да изградят родното ни самолетостроене. Отделението с царски указ № 40 от 15
▲По време на Голямата железничарска стачка 24 декември 1919 – 20 януари 1920г. за пръв път българската авиация използва самолети за пръв път са използвани самолети за превоз на пощата между София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас с междинни кацания в Ямбол и Горна Оряховица. Тогава официалната кореспонденция се пренася от спешно създадената въздушна пощенска служба. Полетите се извършват по маршрути София-Горна Оряховица-Варна и София-Пловдив-Бургас.
От укритите части в [[1921]] г.в авиационната работилница Божурище са сглобени 2 самолета - [[Албатрос С.ІІІ]] (Albatros C.III) и DFW C.V. Това се осъществява пак благодарение на усилията на Симеон Петров за съхраняването на материално-техническата база и подкрепата на Иван Платников, Димитър Ангелов, Илия Младенов, Иван Симеонов.
▲Към Министерството на железниците, пощите и телеграфите на 1 април [[1922]] г. с база летище Божурище се открива "Отделение за въздухоплаване". Към него принадлежат Към отделението са включени Аеропланното училище, Аеропланната работилница и Аеропланното депо.. Директор на отделението и на училището става бойният летец Асен Юрданов Агов. Официалното предназначение на това отделение е транспорт на хора, поща и товари в рамките на страната.
▲Един от най-способните стари летци Пеньо Попкръстев е извикан от чужбина и на 10 юни 1923 г. е назначен за началник на българското въздухоплаване. В Германия той подбира и подготвя малък екип, с който България да създаде собствен научно-технически потенциал и собствена база за подготовка на инженерни кадри, които да изградят родното ни самолетостроене. Отделението с царски указ № 40 от 15.07.1924 г. прераства в "Дирекция на въздухоплаването". Преоборудвани военновременни самолети превозват от 1 до 4 пътника. Закупените за нуждата на Дирекцията България закупува самолети. Франция идват "Потез VIII", "Кодрон С-59" и "Анрио ХД-14". От Англия "Бристол 29 "Тоурър" и хидроплани "Авро-522". През 1924 г. това са 18 сухоземни учебни самолета и два хидроплана, през следващата година - 12 пощенски, два учебни и още два хидроплана, които са доставени през 1926. От тях 17 нови самолета превозват предимно поща и след неуспешни опити да се открият редовни въздушни пътнически линии, тази инциатива замира. 1924 е забележителна с това, че са получени за пръв път след войната нови самолети.
▲От укритите части в [[1921]] г.в авиационната работилница Божурище са сглобени 2 самолета - [[Албатрос С.ІІІ]] (Albatros C.III) и DFW C.V. Това се осъществява пак благодарение на усилията на Симеон Петров за съхраняването на материално-техническата база и подкрепата на Иван Платников, Димитър Ангелов, Илия Младенов, Иван Симеонов.<br />
През 1924 г. в Божурище започва производството на първите български серийни самолети, това са учебни, тренировъчни и разузнавателни самолети У-1 „Узунов” (тип DFW-C.V), носещи името на загиналия летец Иван Узунов. Те са предвидени най-вече за нуждите на аеропланното училище. Неговото официално откриване става на 15 юли 1923 г., макар то практически да не е прекратявало съществуванието си. Вземат се и мерки за обучаването на технически персонал. На 15 февруари 1924 г. започва и първият курс за самолетни техници.
През пролетта на [[1925]] г
На 5 юли [[1923]] г. България ратифицира Международната конвенция за гражданско въздухоплаване и получава първия си отличителен международен знак за национална принадлежност на гражданските самолети - буквите "В-В". През [[1924]] г. заедно с "Дирекция на въздухоплаването" e създадено "Аеропристанище Божурище". Вестниците и списание "Летец" дават обширна информация за всички самолети, идващи и отлитащи от Божурище. На летище Божурище редовно се провеждат въздушни празници. На 15 ноември 1923 г. в Аеропланното училище е приет първият следвоенен випуск летци. Със заповед Nо 10/29.01.1924 г. те са зачислени като ученици-летци. Програмата на обучение предвижда то да премине в два етапа. След първия етап (първи пилотски изпит) се получава свидетелство (бревет) за пилот на туристически самолет. След втория етап (втори пилотски изпит) свидетелството се заверява и за пилот на транспортен самолет, но основната част от подготовката на летците и наблюдателите има военна насоченост. Отработва се въздушен бой, бомбардиране, щурмуване, разузнаване.
Line 44 ⟶ 53:
За обслужване на пътниците първоначално е ползван четвърти хангар. През 1930 г. между трети и четвърти хангар е построена масивна сграда с приемна за пътниците, митническо бюро, административни помещения и канцелария на полицията. На фасадата на първата българска аерогара с едри букви на кирилица и латиница е изписано СОФИЯ. Публикуваните отчети за въздушната поща в България за периода 1929-1932 г. дават две основни сведения: в България редовна международна „аеропланна поща” има след 1928 г.; в 1932 г. тя се пренася от три авиокомпании: полската „Лот”, френската „Сидна” и германската „Луфтханза”.
През 1931 г. Божурище е част от
На откриването на международните авиосъобщения през Божурище е посветено издаването на специална серия от октомври 1931 година. Първата се състои от 7 марки. В миниатюрите е гълъб, носещ писмо. Авторът е художникът Б. Денев. На марките за първи път има надпис «Въздушна поща». На 9 май 1932 г. влиза в обращение серия от 3 марки на въздушната Аерофилателна изложба, която се проведжда в [[Страсбург]] (Франция). В миниатюри, рисувани от Н. Бисеров, е изобразен самолет Junkers G-31 над Рилския манастир. Марки били държани преди 20 май за общо 11 дни, по време на изложението в пощенската служба София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Лом, Плевен и Габрово. Марки от тази серия са валидирани със специален календарен щемпел за въздушна поща, но планираните полети по маршрут София - Страсбург не могат да бъдат реализирани и цялата кореспонденция е доставена с железопътен транспорт. През 1932 г. инж. Херман Винтер вече се е върнал в Германия и след Лазаров ръководството на ДАР е поето от златния медалист от Мичиганския университет в САЩ инж. Кирил Якимов Петков.
На 17 април 1933 г. тук се състои полско-българско въздушно тържество. Показани са българските аероплани, произведени в ДАР-Божурище: ДАР-1, ДАР-2, ДАР-3, ДАР-4, ДАР-5, ДАР-6. През цялото време на тържеството в халето на аеропланната работилница е открита Въздухоплавателна изложба. Провеждат се демонстрации с полски и български самолети. На 20 и 21 октомври 1934 г. на летище Божурище е организирано първото празнуване на Деня на българското въздухоплаване с подобаваща тържественост и заря, на която се извикват имената на славно загиналите български авиатори. По случай международната въздухоплавателна изложба от 7 до 28 юни 1936 г. на летище Божурище са проведени въздушни демонстрации и любителски полети.▼
▲На 17 април 1933 г. тук се
Развитието на българския авиопарк на летище Божурище продължава в началото на 30-те години когата авиацията ни получава един пощенски двуместен едномоторен „Junkers А-20” (LZ-UNK) - целометалически долноплощник е с много добри качества, а блгарският почетен търговски консул в Бремен купува един “Focke-Wulf 43” (едномоторен горноплощник с 1 пилот и 3 места за пътници) и след лични неблагополучия го подарява на авиацията ни за пътнически превози. Енциклопедия България в том 1 в статията „въздушен транспорт” се сочи, че през 1934 г. за нуждите на гражданския въздушен транспорт в България от Франция са закупени два шестместни пътнически самолета тип „Геоланд” (Caudron C.444 Goeland), според други сведения през 1936г. у нас е направен нов опит за организиране на редовни пътнически превози. Поръчани са 3 модерни за времето си френски самолети – “Goeland 440”. Само един от тях “LZ-REA”лети до Божурище с двама пилота Никола Кокилев и Станислав Кръчмаров, аероинженер Васил Анастасов, техник Милитаров, г-н Фоке – представител на фабриката „Codron” и пътника Димитър Молов. Гаранцията за самолетите обаче не е поета от държавата и оръчката е отказана, още повече, че на самолетите не са поставени картечни гнезда, за да бъдат лесно пригодени за бомбардировачи при случай на война, както настоява командването. Запазена е една снимка на Junkers Ju52/3m Sova с обозначения LZ-UNB който бил регистриран в България през 1938 г. По случай международната въздухоплавателна изложба от 7 до 28 юни 1936 г. са проведени въздушни демонстрации и любителски полети.▼
▲Развитието на българския авиопарк на летище Божурище продължава в началото на
С Божурище е тясно свързана и кариерата на споменатия виден български летец и конструктор Христо Лазаров. Първоначално в 1925г. е инструктор в авиационното училище, а след това е началник на ДАР. През 1930г. той напуска ДАР и става пилот в международното въздухоплавателно дружество с мажоритерно франско участие „СИДНА”, което започва експлоатация на въздушната линия Париж-Прага-София-Бургас-Истанбул и обратно. Договорът с френското дружество е подписан също в началото на 1927 г. и одобрен на 28 април с.г. от Народното събрание и публикуван в Държавен вестник, с което е дадена концесия за използване въздушното трасе Драгоман-София-Свиленград, като част от трансевропейската линия до Цариград. В началото се лети без свързочни средства. Ориентират се по светлинни фарове, поставени на дървени стълбове. Самолетите са 8-10 местни, но често кацат принудително, когато моторите им дефектират. Летците при лошо време загубват ориентировкаи с дни не можга да ги открият. По-късно на самолетите са монтирани радиостанции и към екипажите се включват радисти. В 1933г. дружеството се обединява с други и е преименувано на „Ер Франс”, а Христо Лазаров лети до 1946г. по този маршрут. ▼
▲С Божурище е тясно свързана и кариерата на споменатия виден български летец и конструктор Христо Лазаров. Първоначално в
До [[Втора световна война|Втората световна война]] над територията на България през Божурище са организирани въздушни линии на [[Ер Франс]], Аеропут, [[Аерофлот]], [[Луфтханза|Дойче луфтханза]], Империал, полският [[ЛОТ]].<ref>'''Цаков''', Цветан, Мъже и криле, Държавно издателство "Техника", София, 1987</ref>▼
▲До [[
==Трети период - военно и пътническо летище 1937-1947==▼
На 27 юни [[1937]] г., на летище Божурище цар Борис III, без да чака отпадането на ограниченията от Ньойския диктат, приковава със златни гроздеи нови бойни знамена към дръжките, те са тържествено осветени и Царя ги връчва на новосформираните въздушни полкове на строените за тази цел представителни части на 1-ви орляк (базиран на летище Божурище), 2-ри орляк (базиран на летище Пловдив), 3-ти орляк (базиран на летище Ямбол), Учебния орляк (базиран на летище Казанлък) и 5-ти орляк (базиран на летище Пловдив). Майор Ив. Ножаров, пръв от петимата командири на въздушни части, приема знамето и го предава на първия му знаменосец фелдфебел Ал. Чирпанлиев. От този ден българската военна авиация е възродена, а Божурище отново е не само гражданско софийско, но и главно българско военно летище.
В същата 1940 г. от дотогавашното Аеропристанище Божурище се формира 1 въздушен полк. С влизането на Бълария във войната в [[1941]]
На [[20
==
През 1945 г. започва превъоръжаването на българските ВВС със съветски самолети и на Божурище се появяват изтребители Як-9. След завършване изграждането на гражданското [[летище Враждебна]] в 1947 г. пътническите и пощенските полети са преместени там. С появата на реактивните самолети то вече не е достатъчно пригодно за новата военна техника, за която е изградена авиобазата в [[Доброславци]].
Тук се намира ПВО отбраната на София, която е действаща и до днес. Тук е и резервният щаб на Първа българска армия, който също все още не е изваден от употреба. На територията на летището има три паметника за загинали български летци и парашутисти.▼
От 1948 г. Божурище престава да е военно поделение и се превръща в база на Софийския аероклуб и на организациите за съдействие на отбраната - НССТ, Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО), организациите за съдействие на отбраната (ОСО), Отдела за военнотехническа подготовка на населението (ОВТПН) и наследилото ги след 1989 г. дружеството "Воинтех". Там се обучават хиляди младежи и девойки за парашутисти, безмоторни и моторни летци. Лети се непрекъснато, има дни, когато в небето едновременно се намират десетки самолети. Безмоторните летци от Софийския аероклуб поставят редица рекорди по далечина на полета и максимална абсолютна височина и височина над точката на откачане.
==Пети период - историческо летище паметник на културата==▼
В района на Божурище съществуват уникални природно-климатични условия за безмоторно летене. Особено характерни са т.нар. „дълги върни” – възходящи потоци, които се образуват от обтичането на масива на планината [[Витоша]] от ветрове с южна съставяща. При наличие на подходящо оборудвани съвременни безмоторни самолети е възможно достигане на [[стратосфера|стратосферни]] височини. Подобни условия има още на 3 места по света – планината Снежка в Полша, планината Грюнау в Германия и планината Бишоп в САЩ. Но условията над Витоша превъзхождат всички останали и биха били естествена примамка за чуждестранни безмоторни летци да посещават Божурище с цел поставяне на рекорди. При подходящо стечение на метеорологичните явления в един ден може да се достигне стратосферна височина, от нея да се тръгне на север, да се хване следващата (макар и слаба) вълна на [[Карпатите]] и да се достигне до Полша, Украйна, Беларус.
Божурище десетилетия е спортно-учебно летище за спортисти летци, планеристи и парашутисти от аерокрлубовете. С ликвидирането на ОСО през 1992 г. летище Божурище, заедно с останалите спортни летища, преминава изцяло към Министерство на отбраната като публична държавна собственост, като е запазена някаква активност на обекта до 2005 г.
▲
По повод на летището Главният щаб на ВВС официално заявява, че спортните летища не се използват от военните и не възразява те да бъдат прехвърлени на Министерството на младежта и спорта за ползване от спортистите. През февруари 2003 г. началникът на Кабинета на министър-председателя писмено уверява Българския национален аероклуб, че спортните летища ще бъдат предоставени за ползване от аероклубовете. 4 месеца по-късно Божурище тайно е деактувано и от публична е превърнато в частна държавна собственост.
По време на правителството на [[НДСВ]] и [[ДПС]] на последното си заседание, преди да подаде оставка, то решава да замени 1 045 532 кв.м държавен терен и сгради на летище Божурище, които са публична собственост, срещу 106 апартамента в София и Пловдив. Летището е дадено на италианския концерн ''"Индустриален парк"'', сделката е спряна временно поради разследване на прокуратурата и е приключена в 2007г. от следващото правителство на [[БСП]], [[ДПС]] и [[НДСВ]]. За замесени в заменката освен самите министри са подозирани Веселин Боянов, [[Георг Цветански]], [[Красимир Гергов]], Лилия Махмуд Абдула, съпруга на [[Красимир Катев]], премиерите [[Симеон Сакскобургготски]] и [[Сергей Станишев]] и др.
През 2008 г. Министерството на културата включва със свое решение летището в списъка на културните паметници на България. През 2010 г. фирмата завежда дело срещу този му статут, но губи делото и тричленният състав на Върховния съд потвърждава определения от държавата статут на летището като културен паметник. Процедурата да бъде обявено летището за паметник е започната при министър Стефан Данаилов с решение за това, подписано от него на 7 май 2008 г., и напълно финализирана в 2009 г. от министър Вежди Рашидов. Чуждестранният частен собственик на паметника е глобен през януари 2013 г. от министър Рашидов, защото е оставил на разрухата този паметник на българската история.
==Галерия==
Line 98 ⟶ 120:
==Бележки==
==Вижте също==
* [[Държавна аеропланна работилница (Божурище)]]
* [[Бунавад|Българско народно
* [[Бомбардировки на София]]
* [[Летище Враждебна]]
Line 112 ⟶ 135:
{{Портал Авиация}}
{{Български авиобази}}
[[Категория:Летища в България|Божурище]]
[[Категория:Транспорт в София]]
[[Категория:Божурище]]
| |||