Иван Тургенев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 63:
Затова пък от баща си наследява външната красота, умението да се държи в обществото и може би голямата му влюбчивост. Него той ни го е нарисувал в повестта „Първа любов". Неслучайно тази повест е била едно от най-любимите произведения на Тургенев. „Това е единствената вещ — говори писателят, — която и до днес ми доставя удоволствие, защото това е самият живот, това не е съчинено..." „Първа любов" — това е преживяното." „В „Първа любов" аз изобразих своя баща... Баща ми беше красавец... Той беше много хубав — надарен с истинска руска красота..." На въпроса на Н. А. Островска, кой се явява прототип на младия герой, който в повестта е даден като съперник на своя баща, Тургенев отговаря: „Този хлапак е вашият най-покорен слуга" т. е. авторът. Всъщност това е една лирична повест за голямата любов, която не познава ограниченията на възрастта, и същевременно повест за най-идеалното, най-прекрасното чувство — първата любов на младото сърце. Но за нас в случая е интересен образът на бащата — такъв, какъвто ни го е представил Тургенев — красив, силен, чувствен и безкомпромисен в любовта си към младата княгиня. Той умира твърде млад — едва 41 годишен.
Особено важен момент в живота на младия Тургенев е постъпването му през 1833 г. като студент в Московския, а след тоза прехвърлянето му в Петербургския университет, който завършва през [[1837]] г. Това е време, когато се учат в Московския университет едни от най-прогресивните и големи умове на Русия — [[Александър Херцен]], Огарьов, [[Белински]], Станкевич, [[Лермонтов]], Гончаров и др. Това, разбира се, не е останало безследно в духовното и идейното развитие на бъдещия голям писател. Неслучайно неговите младежки години са свързани с кръга на Белински и сп. „Современник" на [[Некрасов]]. Неслучайно именно за тази епоха от развитието на Русия Н. Чернишевски пише в своите „Очерци за Гоголевия период на 'руската литература": „Тогава за първи път умственият живот на нашето отечество създаде хора, които вървяха заедно с мислите на Европа... "Един от тях безспорно е бил И. С. Тургенев.
Важен момент не, а по-скоро период в живота на Тургенев е запознанството му с френската певица от испански произход [[Полин Виардо|Полин Виардо-Гарсиа]]. С нея и със семейството ѝ той се запознава през 1843 г., когато италианската опера посещава Петербург. Самата Полин Виардо е била изключително дарование. От нейния талант са се възхищавали не един и двама поети и композитори. Аз ще спомена между тях само Гуно, Лист, Вагнер и Глинка. Ето какво пише за нея Алфред дьо Мюсе:„Да, геният е дар небесен. Той прелива в Полин Гарсиа като обилно вино в препълнена чаша". А Жорж Санд при изграждане образа на Консуело е взел някои от нейните черти. В Петербург Полин Виардо се е представила в ролята на Розина от „Севилският бръснар". Успехът ѝ е бил толкова голям, че на възторжената публика ѝ са се стрували малко овациите в салона, затова е излизала на улицата, където е обсипвала каретата ѝ с цветя. Всички ценители на изкуството са били покорени от нейния талант. Покорен и влюбен в Полин Виардо е бил и Тургенев. В едно писмо до Татяна Бакунина Белински пише за Тургенев: „Той сега целият е потопен в италианската опера и като всички ентусиасти е много мил и много забавен". А майката на писателя Варвара Петровна, която посетила един от концертите на френската певица, гласно като че ли сама на себе си казала: „Да си призная, хубаво пее проклетата циганка!" И нищо чудно от това, че тя и нейното изкуство се превръщат в съдба за Тургенев. Когато италианската опера напуска [[Петербург]]—напуска го заедно с нея и Тургенев. Може да се каже, че по-голямата част от своя живот след това той прекарва в Европа, а само от време на време се връща в [[Русия]]. Това не значи, че той забравя родината — напротив, макар и далеч от нея, той винаги живее с нейните болки и проблеми. Но аз искам да подчертая друго — от една страна, голямото чувство, което е изпитвал през целия си живот към Полин Виардо, за да я следва в нейния път, и, от друга — възможността, която тя му е дала да се запознае с духовните постижения на Европа. Тургенев е бил в най-близки приятелски връзки с най-големите западни писатели, като [[Виктор Юго]], [[Жорж Санд]], [[Мопасан]] и др. В същото време той се е познавал не само с [[Белински]] и [[Некрасов]], но и с Херцен, Гончаров, [[Достоевски]] и [[Лев Толстой]]. Срещал се е с [[Жуковски]], [[Гогол]], [[Михаил Лермонтов]] и Колцов — т.
И. С. Тургенев умира на 22 август (3 септември) [[1883]] г. на 65-годишна възраст в Бужнзал, близо до [[Париж]] и недалеч от имението на Полин Виардо. Голяма част от неговия архив остава у Полин Виардо, а след нейната смърт у наследниците ѝ. Не всичко — особено що се отнася до кореспонденцията му с голямата артистка, е публикувано.
| |||