Фаустина Ковалска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
Мария Ковалска води дневник. Според нея така ще изпълни поръчението на Господ да записва всичко, което той ѝ казва при явленията си, както и нареждането на изповедниците си, отец проф. [[Михал Сопочко]] и отец Юзеф Андраш SI. Целият текст на ръкописите обхваща шест тетрадки, които след смъртта на сестра Фаустина са съхранявани грижливо в конгрегацията. Дневникът на св. Фаустина е преведен на много езици – английски, немски, италиански, испански, португалски, арабски, руски, унгарски, чешки, словашки.
В дневника Фаустина споделя:„ На седемгодишна възраст почувствах решетелния повик на Бог и чух за пръв път в сърцето си неговия глас."
На 18 години тя настоява пред родителите си да ѝ позволят да влезе в манастир, но те категорично отказват. Един ден, по време на бал, на който тя отива с една от сестрите си, Исус ѝ се явява с изтерзан вид, покрит с рани, разголен. Той ѝ отправя следния упрек:„ До кога ще трябва да те понасям и до кога ти ще ме разочароваш?" Миг след това Фаустина напуска бала и отива в катедралата „Св. Станислас Костка". Късно е и катедралата е празна. Фаустина се простира на земята и умолява Бога да ѝ каже какво трябва да направи. Изведнъж чува следните думи: „Тръгни веднага за Варшава и там ще влезеш в манастир." Фаустина се прибира и се приготвя да напусне бащиния дом. Споделя със сестра си какво ѝ се е случило и я помолва да каже сбогом на родителите ѝ, после, с една единствена рокля и без никакви вещи пристига във Варшава. Слизайки от влака, я обхваща страх.
В този момент чува в сърцето си, че трябва да напусне града и да отиде в едно близко село, където да прекара нощта на сигурно място, което Фаустина прави. На следващия ден тя се връща във Вършава и влиза в първата срещната църква, където се моли, за да узнае Божията воля. Службите се следват, по време на една от тях тя чува думите:„ Отиди при този свещеник и му кажи всичко, той ще ти каже какво да направиш!" Свещеникът първо е изненадан, но ѝ казва да не се притеснява, Бог ще нареди нещата според волята си. Той я настанява в дома на една набожна жена, която я приема сърдечно. Фаустина почва да търси манастир, но никъде не я приемат. Най-сетне една врата се отваря и наставницата изслушва девойката, после ѝ казва:„Отиди при Господаря на дома да попиташ дали те приема!" Фаустина се отправя към параклиса и се обръща към Исус с думите:„ Господарю на този дам, приемаш ли ме?" Веднага получава отговор:„ Приемам те, ти си в сърцето ми."
'''Иконата на Божието Милосърдие'''
На 22 февруари 1931 год. Исус се явява на Фаустина, облечен в бяла одежда и ѝ заповядва:„ Нарисувай икона според това, което виждаш, с надпис „Исусе, уповавам се на Тебе“. Желая тази икона да бъде почитана, първо във вашия параклис, а после по целия свят. Обещавам, че душата, която почита тази икона, няма да се погуби. Обещавам също победа над враговете ѝ още тук на земята и особено в часа на смъртта. Лично аз ще я браня като собствената си слава“( Дневник,47).
Фаустина споделя това с изповедника си, който ѝ казва, че това видение засяга само нея. Той я съветва да нарисува иконата в собствената си душа.Но излизайки от изповедалнята, Фаустина чува следните думи:„ Образът ми е в душата ти. Желая да се установи ден на Милосърдието. Искам иконата, която ти ще нарисуваш с четка, да бъде тържествено благословена в първата неделя след Великден, тази неделя трябва да стане празник на Божието Милосърдие. Желая свещениците да проповядват моето велико милосърдие към грешните души. Нека нито един грешник не се страхува да се доближи до Мен“( Дневник,50).Исус настоява пред Фаустина:„Нито една душа няма да бъде оправдана(разб. в смъртния час), ако не се уповава на моето милосърдие, ето защо първата неделя след Великден трябва да бъде празникът на Божието Милосърдие и свещениците трябва да говорят в този ден за моето велико Милосърдие. Кажи на изповедника си, че тази икона трябва да бъде изложена в църквата, а не в параклиса на вашия манастир. Чрез тази икона ще раздам много милости на душите, затова всяка душа трябва да има достъп до нея“(Дневник, 570).
Иконата на Божието Милосърдие изобразява Исус, облечен в бяла туника, едната му ръка е вдигната за благословия, а другата докосва гърдите на мястото, където го е проболо копието. От това място излизат два лъча, единият червен, другият блед. На въпроса какво означават тези лъчи, Исус отговаря:„ Тези лъчи означават Кръвта и Водата- бледият лъч изобразява водата, която оправдава душите; червеният лъч означава кръвта, която е животът на душите... Тези два лъча бликнаха от недрата на моето милосърдие в момента, в който, агонизиращ на кръста, сърцето ми бе прободено с копието. Тези лъчи предпазват душите от гнева на Отца. Блажен този, който живее в сянката им, защото справедливата ръка на Бог-Отец няма да го достигне“(Дневник, 299).
Тъй като Фаустина се счита неспособна да нарисува тази икона, манастирът наема художник за тази цел. Днес съществуват няколко икони на Божието милосърдие, като най-известната е на Hyla.
'''Празникът на Божието Милосърдие'''
Денят на Божието Милосърдие се чества днес в католическите църкви по целия свят. Исус обещава на тези, които вземат тържествено участие мното милости: „ На този ден недрата на моето милосърдие са отворени, изливам море от благодати върху душите, които се приближат до извора на Моето Милосърдие; всяка душа, която се изповяда и приеме Светото причастие ще получи пълно опрощение на греховете си и отмяна на тяхното наказание.(...)Нека никоя душа не се страхува да се доближи до мен, дори греховете ѝ да са като пурпур“(Дневник,699).
www.faustina.eu
| |||