Австро-турска война (1787 – 1791): Разлика между версии

'''Австро-турската война от 1787-1791 годиниг.''' е последната [[австро-турски войни|австро-турска война]]. Подета е по инициатива на [[Хабсбургска монархия|Австрия,]] в подкрепа на [[Руска империя|Русия]] по време на [[Руско-турска война (1787-1792)|Руско-турската война]] от 1787-1792 години]]г.

Императорът на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] [[Йосиф II]] е личен приятел и ревностен съюзник на [[Екатерина II]]. След като през 1787 г. Османската империя обявява война на Русия, австрийският император подкрепя стратегическия си съюзник. През януари 1788 г., Австрия обявява война на Турция. Въпреки този външно матифестиран акт, значителна част от австрийската войска се разтяга върху една обширна дъга от река [[Днестър]] до [[Адриатика]] по границите на империята. За активни действия срещу турците е ангажирана само една армия на принц [[Фридрих Йосия Сакс-Кобург-Заалфелдски]]. Нейна непосредствена цел е превземането на крепостта [[Хотин]]. Влизането на Австрия във войната не е имало практически ефект върху основния театър на бойните действия — Черноморския. Не без значение за това е и обстоятелството, че в Австрия от 1788 г. върлува епидемия, а много от войниците са в болниците.

В кампанията от 1789 г. австрийците решават да концентрират усилията си в Сърбия и Хърватия. За взаимодействие с руските войски в Молдова е отделен корпус в състав от 18 000 военнослужещи под командването на принц Кобурготски. Съвместната руско-австрийска армия побеждава турците в [[Битка при Фокшани|битката при Фокшани]] и в [[Битка при Римник|битката при Римник]]. Разбиването на турците в тези битки е от значение и позволява на маршал [[Ернст Гидеон фрайхер фон Лаудон|Лаудон]] да изгони турците от [[Банат]] и в края на септември да превземе [[Белград]]. Принц Кобурготски завзема Влашко и влиза триумфално в [[Букурещ]].

През 1790 г. армията на принц Кобурготски превзема турската крепост [[Оршова]], след което обсажда крепостта Журжу, но успешен набег на турците през месец юни принуждава австрийците да вдигнат обсадата. През юни, австрийците побеждават турците при [[Калафат]]. Въпреки този победа, до принц Кобурготски достига новината, че турците ще атакуват от Журжу към Букурещ с цел да отрежат австрийските от руските части. Австрийският главнокомандващ във Влашко пише до [[Суворов]] писмо с молба за помощ.

Междувременно императорИмператор Йосиф II е починалпочива през февруари 1790 г. Неговият наследник на трона император Леополд II решава да започне сепаративни мирни преговори с Османската империя сепаративни мирни преговори и сключва примирие с турците, поставяйки в опасност на руските войски. След дълги преговори, през месец август 1791 г. е подписан [[Свищовски договор|СвищовскияСвищовският договор]]. Към този [[сепаративен мир]], Австрия е подтикната от заплахата на [[Прусия]] (бивш съюзник на Османската империя), както и от събитията във Франция по времето на [[френска революция|френскатаФренската революция]], което я кара да обърне внимание на западните си граници. По тези причини придобивките на Австрия от участието ѝ във войната са повече от скромни: крепостта Оршова и два2 гранични града в Хърватия.

С тази война се слага край на австро-турските войни, продължили три3 века, за господство над [[Панонска низина|Панонската низина]] и в частност над [[Унгария]] в уния с Хърватия — (виж [[хърватско-унгарска уния]]).

Още по време на военните действия в османския тил настъпват сериозни [[кърджалии|кърджалийски размирици]]. След войната, на практика в цяла [[Румелия]], т.е. в балканските владения на [[Високата порта]] настъпва анархия. Постепенно във Видин се укрепва [[Осман Пазвантоглу]], който в съюз с наследника на [[Кримско ханство|Кримското ханство]] прави няколко похода срещу Цариград, като предварително двамата си поделят властта — за кримския владетел султанството, а за видинския феодал — поста [[велик везир]]. На практика в самото начало на 19 век Портата се оказва без всякакъв фактически контрол върху европейските си владения. Това я принуждава на няколко пъти нито да отхвърли, нито да приеме предложената ѝ австрийска помощ за справяне с метежниците (включително и за даване на политическо убежище в Австрия на Пазвантоглу), понеже знае, че тя ще ѝ струва сериозни териториални отстъпки. От своя страна Дунавската монархия е обезсърчена да воюва повече срещу разкапващата се Османска империя, защото пък от своя страна се притеснява след френската революция и възходът на [[Наполеон Бонапарт]], дали резултатът от разпадането на Османската държава няма да е от полза за най-големия ѝ съперник в Европа - [[Френска империя|Първата Френскафренска империя]] с оглед и на стартиралия междувременно [[Египетски поход]].

През следващия 19 век, въввследствие връзка с протеклитеот [[НаполеоновиНаполеоновите войни]] и договореностите от [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], създадената през 1804 г. [[Австрийска империя]] от 1804 г. не се ангажира пряко с военни действия на [[Балканите]]. За сметка на това, тя залага за постигането на своите интереси в Османската империя тя залага на западнославянската еманципация, противопоставяйки я (до създаването на [[Австро-Унгария]] през 1867 г.) на унгарското национално движение, кактокато между впрочемзалага и залага на балканското съперничество между еманципиращите се млади нации по повод напри разпространението и господството на [[национализъм|национализма]] през целия 19 век.