Стефан Тошев: Разлика между версии

Стефан Тошев е роден в град Ески Заара ([[Стара Загора]]) на 18 декември 1859 г. Пъровороден син е на възрожденската учителка [[Анастасия Тошева]] и търговецът на медни изделия Тошо Тошев. Бащата, по свидетелства на сина си, подпомага [[Стефан Стамболов]] при организацираното на [[Старозагорското въстание]] като снабдява [[революционер]]ите с оръжие. Анастасия Тошева е поканена от габровски първенци да стане учителка в новооткритото девическо училище в [[Габрово]]. С нея мести и единадесет годишния Стефан, който продължава своето образование в местното класно училище, което завършва през [[1876]] г. След това Анастасия Тошево и вече седемнадесет годишния Стефан Тошев се завръщат в Стара Загора. Анастасия посрещна лично от името на своите съграждани [[Йосиф Гурко|генерал Гурко]] след като неговия [[Преден отряд]] завзема града. Когато на 17 юли 1877 г. войските на [[Сюлейман паша]] завземат и опожаряват града семейство Тошево бяга в [[Габрово]], а после и в [[Свищов]]. Записва се доброволец в [[Българско опълчение|Българското опълчение]] и поради това,ч е владее добре руски език е назначен като преводач. На 20 декември 1878 г., след успешно издържан изпит постъпва в новооткритото [[Национален военен университет|Военното училище]] в [[София]], което завършва на следващата година. На 10 май 1879 г. постъпва на служба като [[прапоршчик]] в Шеста Старозагорска дружина на [[Източнорумелийска милиция|Източнорумелийската милиция]], която е разпределена като гарнизон в родния му град [[Стара Загора]]. През 1880 г. подава рапорт за напускане, за да постъпи служба във войските на [[Княжество България]]. През март 1883 г. е повишен в [[поручик]], а на 30 август 1885 г. е вече [[капитан]].