Живоин Рафаилович: Разлика между версии

Роден е в 1871 година в известен и заможен род в [[Мионица]]. Завършва военната академия и служи във вранския гарнизон с чин поручик. Във Враня го заварва и избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в 1903 година и контактува със забегналите в Сърбия български четници. Още преди въстанието Рафаилович формира чета, която действа от сръбска територия. Рафаилович става член на Главния комитет на Четническата акция след създаването му в 1902 година заедно с д-р [[Милорад Годжевац]], [[Лука Челович]], [[Василие Йованович]], [[Никола Спасич]] и професор [[Любомир Ковачевич]].<ref>Писмо на Борис Сарафов до дейци на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.443-449.</ref> В края на август 1903 година заедно със [[Сима Златанович]], аптекаря [[Велимир Карич]] и съдията [[Тома Джурджевич]] основава врански четнически комитет. Взима дейно участие в организирането и прехвърлянето на сръбски чети в [[Македония (област)|Македония]] през лятото на 1903 година.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 216.</ref> Прехвърлени са няколко чети, между които и тази на [[Ангелко Алексов]]. След разгрома на четата на Алексов при [[Шупли камен]] в 1904 г., сръбската общественост се нахвърля върху него и шефовете на белградския комитет [[Лука Челович]], [[Йован Атанацкович]] и [[Милорад Годжевац]]. Вследствие Рафаилович е пенсиониран като капитан и изтеглен от Враня.

 

 

Между 1940 - 1941 година е бан на [[Вардарска бановина]]<ref>[http://www.worldstatesmen.org/Macedonia.htm World Statesmen — Macedonia]</ref>.