Екатерина Симидчиева: Разлика между версии

| наставка = а

| роден-дата = [[1872]]

| починал-дата = [[24 август]] [[1899]]

}}

'''Екатерина Авксентиева Симидчиева''' е деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и борец за [[Борба за българска църковна независимост|църковна независимост]] в [[Македония (област)|Македония]].

 

==Биография==

 

Когато [[сърбомани|сърбоманите]] в родния и&#768; град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.” На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки. Пристигналите войници, виждайки се в невидение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите стълкновения мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство-учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно помята и от предизвиканите усложнения на 2 септември<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/10/narodnata-borba-v-kumanovo.html Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. "Екатерина Симидчиева". Пловдив, 1900, с. 19-20.]</ref> умира.