Уикипедия

Сава Кършовски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Източници: +уикиизточник
мРедакция без резюме
Ред 22:
Преданията твърдят, че Кършовският род води началото си от легендарния болярин Кършо, който след превземането на [[Велико Търново]] от османците се заселва в една местност край връх Острец, близо до град [[Елена]] и днес именувана Кършовска махала.
 
Някои исторически източници сочат, че през 18-ти век потомците на Кършо [[войвода]] се заселват в Елена. Самият Кършо войвода, според преданията, загива в Сливенския балкан в бой с турските потери, но петнайсетгодишният му син Стойно оцелява и оставя потомство. Синът на Стойно – Иван Кършов, заедно с поп [[Дойно Граматик]] – и двамата учители – правят два преписа на [[История славянобългарска|Паисиевата история]] в [[Котел]] през [[1748]] г. Иван Кършов е сред участниците и в двете завери от [[1821]] и [[1825]] г. Неговият син Христо Иванов Кършовски (1810–1858) е ръкоположен за свещеник в Елена през [[1842]] г. и взема дейно участие в борбата за извоюване на независима българска църква. Жени се за Юрдана Кънчова Кършовска (1822–?), дъщеря на килийния учител Кънчо Славов Симитя и на Дона Михайловска, най-възрастната сестра на [[Иларион Макариополски]]. <ref>[http://karshovski.com/boliarinat-karsho/ Боляринът Кършо и неговите потомци]</ref>
 
Сава Попхристов Кършовски е едно от най-малките деца в семейството – има четирима братя [[Иван Кършовски|Иван]] (1839-1914), Кръстю (Кънчо) (1842–1899), Юрдан (1846–1880) и Антон (най-малък), и още две сестри Андоничка (1844–?) и Мария. <ref>[http://www.geni.com/people/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%9A%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/5635218053610053713 Родословни връзки] на сайта на [http://www.geni.com/ Geni.com]</ref>
 
Двамата му по-големи братя – Иван и Кръстьо (Кънчо), се включват в националноосвободителното движение на българския народ още в началото на 60-те години на миналия век. Иван участва в [[Български легии в Белград|Първата и Втората легия в Белград]] в [[Белград]], а заедно с Кънчо били и четници в четата на войводата [[Панайот Хитов]], която през [[1867]] г. преминава Дунава и в продължение на повече от месец броди из [[Стара планина]]. По същото време в четата е бил знаменосец и [[Васил Левски]]. По-малкият му брат Йордан участва в четата на [[Христо Ботев]], слязла на българска земя през [[1876]] г. На революционна дейност се отдава и най-малкият му брат – Антон. В последствие той се сражава в редовете на българската войска по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] от [[1885]] г.<ref>Предговор от Милен Куманов към "Апостолите на свободата в Елена", изд. БЗНС, София, 1987</ref>
Сестра му Андоничка е женена за книгопродавеца Васил Иванов Узунов от [[Беброво]], чиято самоличност и физическа прилика Левски използва при преминаването си идването си в [[Русе]] през [[1869]] г. В последствиеВпоследствие Васил Узунов бил дори арестуван вместо Апостола и почти стигнал до съд, преди да се изясни объркването и шуреят му Сава да събере необходимите удостоверения, които потвърждават самоличността му. <ref>[http://karshovski.com/andonichka/ Родът Кършовски: Андоничка Кършовска]</ref>
 
== Биография ==
Ред 51:
[[картинка:Apostolite-na-svobodata-1.jpg|мини|ляво|150п|<center>Корица на изданието от 1902 г.]]
 
Сава Кършовски става известен не толкова с революционната си или юридическа дейност, колкото с факта, че той издава първата мемоарна книга след Освобождението, посветена на Апостола.
 
Първото издание на "Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена" излиза през 1880 г. в Търново, но явно в твърде ограничен тираж, тъй като бързо се изчерпва от книжния пазар. По тази причина дори видният наш учен и библиограф акад. [[Александър Теодоров-Балан]], който пръв регистрира книгата в своя "Книгопис", не я е видял лично. Понастоящем от това издание не може да бъде намерен нито един екземпляр.<ref>[http://karshovski.com/tag/%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/ Родът Кършовски: Сава Кършовски]</ref>
 
Известният наш библиограф Петър Чолов, обаче убедително сочи, че това по същество е първата книга за Васил Левски.
 
Публикацията й се появява за втори път в сп. “Българка”, издавано от Алис и Панайот С. Кършовски в края на миналия и началото на настоящия век.
Ред 75:
<references/>
 
{{СОРТКАТ:Кършовски, Сава}}
[[Категория:Български революционери]]
[[Категория:Български юристи]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сава_Кършовски“.