Румен Баросов: Разлика между версии

''Ах, Мария е мит. Което значи, че може би не съществува.''''''“

<ref>http://ahmaria.net</ref>

 

 

„''Литературната принцеса "Ах, Мария" отдавна надмина птицата Феникс по брой на възраждания от пепелта. Първият брой на шокиращото по онова време списание излезе на пазара през ноември в далечната и романтична 1990 година. Последваха периоди на възход и падение, на ентусиазъм и Жан-Виденовизъм (в Костово-царския период 1999-2002 също имаше пауза), за да се стигне "# четиринайсет" и "# петнайсет", както маниашки си ги отброяват издателите. Което ще рече - средно по един # на година. [...] "Ах, Мария" наистина е списание за литературни маниаци. Такива са и списователите му Румен Баросов, Аксиния Михайлова и Цветанка Еленкова, които - къде сами, къде с приятелска помощ - търсят парите за издаването на поредния брой, подбират и превеждат текстове, а понякога и илюстрации правят (иначе основен художник е Андрей Кулев). Да има в библиотеката си "Ах, Мария" е въпрос на чест и престиж за всеки интелигентен българин, който е чувал думичката "литература" и чете нещо различно от и-мейли и ес-ем-еси. [...] Къде в България има друго място, където можеш да прочетеш едновременно Джубран Халал Джубран, Одисеас Елитис, Светлозар Игов, Васко Попа (една от първите му книги) и пр., и пр.? Никъде. Освен в "Ах, Мария", чийто следващ брой ще се появи, когато издателите намерят пари за целта. Обещаха твърдо :-)''“

<ref>http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1150&sectionid=6&id=00003</ref>

 

„''"Ах, Мария, защо не пишеш?" Така започваше списанието за литература "Ах, Мария", издавано на времето в Софийския университет от Панос Статоянис и Румен Баросов. Списанието се четеше, защото: 1. Беше интересно, и 2. Беше дебело. Списанието вече седем-осем години ни радва крайно епизодично. [...] Интересът към списанието беше голям, но всички литературни списания в малка страна като нашата се нуждаят от безусловен икономически гръб. Ако държавата не помага, и "Ах, Мария" - елегантното списание за неформална литература вероятно ще има съдбата на много свои къде по-интересни, къде по-скучни, но общо взето крайно крехки периодични явления - литературните. Така са отлетели в небитието "Везни", "Хиперион" и предишния "Пламък", така отлетяха "Летописи", отлита "Витамин Б" и героично пъшкащите днешни "Пламък" и "Факел".''“

<ref>http://www.eunet.bg/media/show_story.html?issue=113665687&media=10190876&class=14893514&story=113666423</ref>

 

Румен Баросов публикува първата си книга "Гала" през 1996 г., (изд. Петриков).