|
За разлика от по-късните османски еднокуполни джамии, в Джумаята молитвеното помещение е покрито с девет купола, носени от четири стълба в центъра на сградата. Под средния купол се намира [[шадраван]], който не толкова служи за ритуалното измиване преди молитва, колкото символизира задължителния за всяка джамия [[вътрешен двор]].
„Преданието, според което ДжумаяДжумаята джамия ебила построена върхуна основитемястото на хриситянскипо-стара храмцърква,<ref>[[Константин койтоМоравенов|Моравенов, е билК.]] основенПаметник за живущитепловдивското българихристиянско население в града и околноститеза муобщите сезаведения съобщавапо първоначалнопроизносно от,<ref>[[Константин Моравенов|Моравенов, К.]]предание (1869). Пловдив, 1984, 157-160; [[Любен Каравелов|Каравелов, Л.]] Записки за България и за българите (ред. В. Каратеодоров). С., 1940, [http://quod.lib.umich.edu/b/bosnia/anb1904.0001.001/93?page=root;size=100;view=image 89].</ref> сене подкрепяможе от разкопките които са направени в основите на сградата. Все ощеда се виждат дялани камъни наподкрепи коитос иманикакви надписи на български и византийски от преди падането на Второта Българска Държава под Османско робстводанни."<ref>Рудлоф-Хиле, Г., Рудлоф, О. Град Пловдив и неговите сгради. – Известия на Българския археологически институт, 8, 1934, 419.</ref> Първоначалният строителен надпис на джамията не е запазен. Основаването ѝ се приписва обиковено на [[Мурад I]], който носел прозвището Худавендигяр („Богоподобни“).<ref>Така съобщава [[Евлия Челеби]]: Непресъхващи извори: документални материали из историята на Пловдив и Пловдивско (ред. Възвъзова-Каратеодорова, К.). Пловдив, 1975, 229-230.</ref> Възможно е обаче тя да е била издигната около 1425 г. от [[Мурад II]].<ref>Abdurrahman ТоваHibrî, носятEnîsü’l-Müsâmirîn преданията– ноEdirne официаниTarihi документи(ed. иR. до сега не са намерениKazancıgil). OdrinEdirne, 1996, 67.</ref> През XVI в. джамията нямала собствен [[вакъф]], а се издържала от средствата, отделени за поддържане на основаните от този султан религиозно-благотворителни учреждения в [[Одрин]].<ref>Kiel, M. The Incorporation of the Balkans into the Ottoman Empire, 1353–1453. - In: The Cambridge History of Turkey. T. 1 (ed. K. Fleet). Cambridge, 2009, 175-176.</ref>
Надпис над северния вход съобщава за подновяването на сградата през [[1785]]. На югозападния ъгъл на джамията има слънчев часовник, поставен през 1878 г. През 2006-2008 г. цялото здание е основно ремонтирано с щедра финансова помощ на Република България.
==Бележки==
|
