Асен Разцветников: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
| портрет-описание = Асен Разцветников (фрагмент от обща снимка преди 1939 г.) Източник: ДА "Архиви"
| описание = български писател
| роден-дата = [[2 ноември]] [[1897]]
| роден-място = [[Драганово (Област Велико Търново)|Драганово]], [[България]]
| починал-дата = [[30 юли]] [[1951]]
| починал-място = [[Москва]], [[СССР]]
Ред 14:
 
==Биография==
====Ранен живот и образование====
Бащата на Разцветников е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен - — Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във [[Велико Търново]] през [[1916]] г. РаботиОт 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара [[Горна Оряховица]]. Учи [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] ([[1920]] г.), след това посещава лекции по [[естетика]] във [[Виена]] и [[Берлин]] (1921-1922 г.). Завършва право в Софийския университет през [[1926]] г.
 
Учителства в Механо-техническото училище в [[Габрово]] (1926-1929 г.). НяколкоВ месецапериода 1930-1934 г. преподава немскибългарски език в III мъжка гимназия в [[София]], ([[1929]]заедно с това е и библиотекар. През 1934 г.) работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите. От [[19301934]] г. се отдава на литературна дейност -&nbsp;— сътрудничи на сп. "Нов път" и сп. "Златорог".<ref>ЦДА, Ф. 142К — Историческа справка за Асен Разцветников</ref> След [[9 септември 1944]] г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.
 
====Творческа кариера====
Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. "Българан" под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат -&nbsp;— сп. "[[Червен смях]]", "Младеж", "[[Работнически вестник]]". Причисляван е към един от най-ярките представители на "септемврийската литература" заедно с [[Гео Милев]], [[Ангел Каралийчев]], [[Никола Фурнаджиев]]. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка - "Жертвени клади" ([[1924]] г.).
 
След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на [[Пейо Яворов]] той, както и [[Ангел Каралийчев]], [[Никола Фурнаджиев]] и [[Георги Цанев]], са обвинени от съпартийците си от [[БКП]] в "общоделство" с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. "Нов път" и започва да сътрудничи на списанието на [[Владимир Василев]], "Златорог".
Ред 76:
* ''„Мързелан и Мързеланка“'' (2004)
* ''„Щурчово конче“'' (2007; приказки и стихотворения)
 
==Бележки==
<references />
 
==Източници==