Авестийски език: Разлика между версии

редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
[[Файл:Indo-Iranian origins.png|thumb|240px|Язката ѝ съседните и култури.]]
'''Авести́йският ези́к''' е древен ирански език. Авестийски език е езикът на сборника от свещени зороастрийски текстове Авеста (срперс. ''Apastag''). В граматическо и фонетично отношение текстът на някои дялове от Авестата (Гата, ''Gatha'', или Песнопение) представлява най-архаичната форма на иранска реч от гледна точка на индоевропейското сравнително-историческо езикознание. Авестийските текстове не са датирани, но тъй като част от тях разкриват по-архаична степен на развитие от староперсийските клинописни надписи, то съставянето на Авестата би следвало да се отнесе не по-късно от средата на първото хилядолетие преди Христа.
== Възникване на сборника Авеста ==
Не е възможно да се определи достоверно времето и мястото на съчиняването на химните на Авестата, тъй като Авестата не е еднороден паметник. Тя е резултат от многовековно наслояване на текстове от различни епохи и географска принадлежност, което следва да се има предвид при езиковия ѝ анализ. Най-архаичните елементи от Авестата (персонажи, устойчиви словосъчетания или откъси) възлизат към периода на индо-арийска езикова общност. Староиндийските политеически митологически вярвания са запазени в хилядите ведически химни до днес заради непрекъсната богослужебна традиция, докато староиранската митологическа традиция е била изцяло променена с възникването на нова религия – зороастризма.
 
Зороастризмът отначало отричал всякакви старинни политеистични традиции и вярвания, поставяйки на първо място култа към върховното божество [[Ахурамазда]], олицетворяващо доброто. Химните в прослава на Ахурамазда са запазени в Гатите, чието авторство е приписвано на [[Заратустра]]. Авторството на Заратустра се приема за безспорно, тъй като е установено, че част от Гатите наистина е съчинена от едно и също лице. Въпреки че зороастризмът възниква с цел да изкорени древните политеистични вярвания, разпространението му е съпроводено с неизбежен компромис със старите вярвания. Така древните ирански божества постепенно се преобразуват в спътници на Ахурамазда, а част от техните химни попадат в новите зороастрийски химни.
 
Освен Гатите, Авестата съдържа богослужебни текстове, исторически предания – това е пъстра смес от текстове с различно съдържание, възникнали по различно време, и предавани по устен път от поколение на поколение, в различни диалектни среди. Голяма част от второразредните текстове претърпява значителна промяна, бидейки приспособяване към произношението на съответните диалекти на зороастрийските жреци.
 
Според зороастрийската традиция Заратустра е родом от Бактрия, в източната част на иранския свят. Оттам новата религия се разпространява на запад, първоначално в [[Мидия]] (Mada), откъдето произлизат и много зороастрийски жреци. Въпреки това не може да се твърди, че част от Авестата отразява влиянието на мидийския език. С изключение на Гатите (където жреците са се старали да запазят звученето на думите на Заратустра максимално близо до “оригинала”), нито една част от Авестата не може да бъде отнесена към определена епоха или област. Тъй като измененията на текста не са успели да го приближат към говоримия език на зороастрийските жреци, Авестата постепенно се е превърнала в паметник на един мъртъв, изцяло богослужебен език. Затова по-късните добавки към текста са съчинени на един вече мъртъв език с всички произлизащи от това последствия.
 
Кога е направена първоначалната кодификация на текста на Авестата не е установено със сигурност. През сасанидския период (към края на IV век) е извършена вторична кодификация, като е изобретена специална писменост за Авестата на основата на пехлевийската писменост (вариант на арамейската) – тогава сборът текстове получава името Авеста (apastag) и е съпроводен от коментари на средноперсийски език (zand). Тези коментари са от огромно значение за разчитането на текста. За съжаление тази писменост е създадена за нуждите на един вече мъртъв език и е изключително трудно да се възстанови фонетичната стойност на транскипцията на авестийския текст.
 
След исламизацията на Иран започва упадъкът на зороастрийската традиция. Зороастрийските общности не могат да поддържат целият обем богослужебни текстове, преписват се и се наизустяват само най-употребяваните в богослужението текстове. Най-старите ръкописи на Авестата датират от края на XIII век. Предполага се, че до днес е запазена около една четвърт от първоначалния обем текстове.
 
==Състав на Авестата==
*Ясна (Богослужение) – съдържа най-архаичната част от Авестата, Гатите
*Виспрат, допълнение към Ясна
*Видевдат (Закон против злите)
*Яшт (химни на отделни божества)
*Хуртак Апастак (Малка Авеста, сборник от молитви за всекидневното богослужение)
*по-малки тексти и фрагменти, запазени в различни средноперсийски съчинения
 
 
 
Химните на «Авестата» са се предавали подобно на съседните индийски [[веди]] от поколение на поколение. Едва през [[5 век пр.н.е.]] са записани авестийски текстове на специално съчинената за целта и особена [[авестийска азбука]], базирана на [[арамейски език|арамейски курсиви]] и използваща повече от 50 букви за яснота на фонетичните нюанси на свещения [[мъртъв език]]. Авестийския език, аналогично на [[сирийски език|сирийския език]], е съхранил своето значение на култов език на зороастризма, дори до днес сред [[парси]]те в Иран и Индия.
1097

редакции