Авестийски език: Разлика между версии

Според зороастрийската традиция Заратустра е родом от [[Бактрия]], в източната част на иранския свят. Оттам новата религия се разпространява на запад, първоначално в [[Мидия]] (стперс. Mada), откъдето произлизат и много зороастрийски жреци. Въпреки това не може да се твърди, че част от Авестата отразява влиянието на мидийския език. С изключение на Гатите (където жреците са се старали да запазят звученето на думите на Заратустра максимално близо до “оригинала”"оригинала"), нито една част от Авестата не може да бъде отнесена към определена епоха или област. Тъй като измененията на текста не са успели да го приближат към говоримия език на зороастрийските жреци, Авестата постепенно се е превърнала в паметник на един мъртъв, изцяло богослужебен език. Затова по-късните добавки към текста са съчинени на един вече мъртъв език с всички произлизащи от това последствия.

Кога е направена първоначалната кодификация на текста на Авестата не е установено със сигурност. През сасанидския период (към края на IV век) е извършена вторична кодификация, като е изобретена специална писменост за Авестата на основата на пехлевийската писменост (вариант на арамейската) – тогава сборът текстове получава името Авеста (срперс. ''apastag'') и е съпроводен от коментари на средноперсийски език (срперс. ''zand''). Тези коментари са от огромно значение за разчитането на текста. За съжаление тази писменост е създадена за нуждите на един вече мъртъв език и е изключително трудно да се възстанови фонетичната стойност на транскипцията на авестийския текст.

След исламизацията на [[Иран]] започва упадъкът на зороастрийската традиция. Зороастрийските общности не могат да поддържат целият обем богослужебни текстове, преписват се и се наизустяват само най-употребяваните в богослужението текстове. Най-старите ръкописи на Авестата датират от края на XIII век. Предполага се, че до днес е запазена около една четвърт от първоначалния обем текстове.