Авестийски език: Разлика между версии

2968 байта изтрити ,  преди 9 години
*Яшт (химни на отделни божества)
*Хуртак Апастак (Малка Авеста, сборник от молитви за всекидневното богослужение)
*по-малкикратки текститекстове и фрагментиоткъси, запазени в различни средноперсийски съчинения
 
 
 
Химните на Авестата са се предавали подобно на съседните индийски [[веди]] от поколение на поколение. Едва през [[5 век пр.н.е.]] са записани авестийски текстове на специално съчинената за целта и особена [[авестийска азбука]], базирана на [[арамейски език|арамейски курсиви]] и използваща повече от 50 букви за яснота на фонетичните нюанси на свещения [[мъртъв език]].
 
Времето на битуване на древния ирански диалект послужил за основа като базисен на авестийския се определя в диапазона от 2 хил. пр.н.е. до 1 хил. пр.н.е. С голяма степен на вероятност родина на авестийския са историческите области [[Дрангиана]], [[Херат (провинция)|Ареи]], [[Маргиана]] и [[Бактрия]] (сочена в последно време за прародина на [[прабългари]]те). Картината на обществото описана в «Авестата» навежда на извода, че носителите на езика са били номади живеещи на изток от [[Каспийско море]]. Археологически на това общество съответства [[язска култура|язската култура]].
 
По своите диалектически и хронологически особености текстовете на Авестата се разделят на два пласта: староавестийски (или на езика [[Гата]]) и новоавестийски на който са се запазили повечето от частите на Авестата. Езикът Гата е доста архаичен и се доближава до езика на [[Ригведа]] (виж [[ведически език]]), като освен това притежава повече източноирански черти от младоавестийския.
 
Авестийската лексика е оказала огромно влияние върху езиците изповядващи зороастризъм, а оттук посредством християнството и върху всички индоевропейски езици. В днешния [[фарси]] някои думи имат авестийска етимология, например آتش āteš «огън» от авест. ātarš, بهشت behešt «рай» от авест. vahišta- (ahu-) «най-добрия (свят)».
 
== Вижте също ==
1097

редакции