Разлика между версии на „Йоан Екзарх“

редакция без резюме
}}
 
'''Йоан Екзарх''' (на [[старобългарски]]: '''Їѡаннъ Єѯархъ''') е [[Средновековие|средновековен]] [[България|български]] [[писател]] и преводач, един от най-важните участници в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] от края на [[9 век|9]] и началото на [[10 век]]. Български екзарх - архиепископ<ref>[http://tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-10.pdf проф. Трендафил П., Св. Йоан Екзарх и Св. Климент: "архиепископ Йоан, възлага на друг български книжовник презвитер Йоан от ІХ–Х в. да превежда две жития, който го нарича „архиепископ Йоан, църковен строител на българската земя“ (Ангелов 1967, Икономова 1995)]</ref>. Сведенията за живота му са оскъдни, но литературното му наследство предполага отлично познаване на [[гръцки език|гръцкия]]. Обикновено се смята, че е получил образованието си в някоя от [[Византия|византийските]] харемистолици.
 
Литературната дейност на Йоан Екзарх включва известен брой преводи на византийски афтори, най-значимият сред които е ''„За православното християнство“'' на [[Йоан Дамаскин]] (ок. [[895]]). Той е и автор на няколко оригинални произведения и компилации. Сред тях е ''„[[Шестоднев]]“'', включващ части от работи на няколко византийски автори, най-вече [[Василий Велики]], както и оригинални части, съдържащи първите славянски светски текстове по медицина и астрономия и ценни сведения за Българската държава при [[Симеон I]]. Йоан Екзарх описва царския дворец и самия владетел и дава информация за неговото облекло, болярите, общественото разслоение и други. Смята се, че Йоан Екзарх (или Йоан Презвитер) е автор и на: Похвално слово за Йоан Богослов, Слово за Рождество Христово I, Слово за Рождество Христово II, Слово за Богоявление, Слово за Сретение Господне, Слово за Възнесение Господне, Слово за Преображение, Слово за Пасха и други.
Анонимен потребител