Антим Ризов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м козметични поправки
Ред 17:
След Русия Антим Ризов заминава за [[Атина]], където учи [[богословие]] в [[Атински университет|Атинския университет]] и по време на следването си служи в църквата при руското посолство (1838-1846). Връща се в Зографския манастир и от 1855 година до смъртта си в 1867 година е игумен там.<ref>Σ. Ν. Καδᾶς, Τὰ σημειώματα τῶν χειρογράφων τοῦ Ἁγίου Ὄρους, Μονὴ Ζωγράφου. – Βυζαντινά, 17, 1994, σ. 155.</ref> Към 1846 година открива в Зограф училище за млади монаси; сред получилите образование в него е сестреникът му [[Мелетий Софийски|Мелетий]].<ref>Бобчев, Илия С. Македонските българи и българската народна просвета, Печатница „П. Глушков“, София, 1922, [http://svobodnaplaneta.com/story/6017 стр. 6.]</ref>
 
Ризов владее седем езика и оставя неиздадени преводи от гръцки.<ref>[[Антон Попстоилов|Стоилов, А. П.]] Из живота и дейността на архимандрит Антим Ризов. — Училищен преглед, XII, 1907, кн. 6, стр. 539—549; [[Асен Василиев|Василев, Асен]]. Трем на Българското възраждане, София, 1936, стр. 20; Албум-алманах „Македония“, София, 1931, стр. 64.</ref> Предлагана му е катедрата по славянски езици в [[Семинариясеминарията вна Хиос|Семинарията наостров [[Хиос]], но той отказва. Поддържа преписка с [[Димитър Миладинов]], когото подпомага с книги.<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/dmp/dmp_021_030.htm#26 Братя Миладинови – преписка, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, София, 1964, ]</ref> В писмо до [[Васил Априлов]] от 1847 година описва окаяното положение на [[българщина]]та в [[Струмица]] и споделя желанието си да работи за въвеждането на „''славянскiй языкъ''“ в местното училище и църкви.<ref>[[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]]. Българите в Македония, София, 1986, (фототипно издание), стр.248-250.</ref> Ръководи изготвянето на опис на писмените паметници на библиотеката на Зографския манастир<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.41.</ref>.
 
== Бележки ==