Биохимия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Migrating 96 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q7094 (translate me) |
м форматиране: 2x дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
'''Биохимията''' е [[наука]] за [[химия|химичния]] състав на [[организъм|организмите]], химичните процеси в тях и връзката на тези процеси с проявите на жизнена дейност. Занимава се със структурата и функцията на [[клетка|клетъчните]] компоненти, като [[протеин]]и, [[липид]]и, [[въглехидрат]]и, [[нуклеинова киселина]] и други [[биомолекула|биомолекули]].
Въпреки, че има голям брой различни биомолекули, много от тях са комплексни съединения (наричани [[полимер]]и), които са съставени от голям брой повтарящи се градивни частици (наречени [[мономер]]и). Различните класове полимери имат различни градивни мономери. Например протеините са изградени от 20 мономера наречени [[аминокиселина|аминокиселини]]. Биохимията изучава
Биохимията на клетъчния [[метаболизъм]] и [[ендокринна система|ендокринната система]] е добре описана. Други области, в които биохимията има напредък са генетичния код ([[ДНК]] и [[РНК]]), синтеза на белтъци, транспорта през [[клетъчната мембрана]] и др.
Ред 13:
[[Картинка:Schematic relationship between biochemistry, genetics and molecular biology.svg|thumb|250px|right|Връзка между биохимията, [[генетика]]та и [[молекулярна биология|молекулярната биология]]'']]
В биохимията се използват техники и методи присъщи единствени за нея, но също и идеи, техники и методи
*''Биохимията'' е наука за изучаваща химичните компоненти участващи в жизнените процеси на живите организми. Биохимията е основно фокусирана върху ролята, функцията и структурата на биомолекулите.
*''Генетиката'' изучава свойствата наследственост и изменчивост на организмите, като акцентира
*''Молекулярната биология'' изучава реализацията на генетичната информация,
<br><br>
==
В биохимията се прилагат множество разнообразни методи от различни области. В класическата биохимия се използват методиките от [[аналитична химия]], [[органична химия]], [[физикохимия]] и [[физика]]. Важна техники са [[центрофугиране]], [[хроматография]], [[електрофореза]], [[спектроскопия]], изотопни техники, кристализация, потенциометрични, електрохимични, поларографски и манометрични техники. През последните десетилетия се използват молекулярно-биологични техники, методи от компютърните науки, микробиология и други науки. Освен това в съвременната биохимия винаги се прави и количествена оценка на резултатите с математически методи и създаването на формални теории, с помощта на математиката.
==
{{основна|История на биохимията}}
Ред 28:
Първоначално се е вярвало, че живото не е предмет на законите на науката по начина по който неживото е. Вярвало се е че само живите организми притежават ''жизнена сила'' (на латински ''Vis Vita'') и само те могат да произвеждат молекулите на живота. През [[1828]] г. [[Фридрих Вьолер]] публикува статия относно синтезата на [[Карбамид|уреята]], с което доказва че [[органични съединения|органични]] компоненти могат да бъдат създавани изкуствено, като развенчава тази идея.<ref>{{cite journal | author = Wöhler, F. | title = Ueber künstliche Bildung des Harnstoffs | journal = Ann. Phys. Chem. | year=1828 | volume=12 | pages=253–256}}</ref><ref>{{cite journal | title = Friedrich Wöhler (1800–1882), on the Bicentennial of His Birth | author = Kauffman, G. B. and Chooljian, S.H. | journal = The Chemical Educator | volume = 6 | issue = 2 | pages = 121–133 | year = 2001 | doi = 10.1007/s00897010444a}}</ref>
===
* 1828 – Синтезът на органичен карбамид от неорганичния амониев цианид от Фридрих Вьолер
* 1833 – Откриването на първия [[ензим]] (Диастаза, [[Амилаза]]) от Анжел Пайен
Ред 40:
==Биомолекули==
Четирите основни класа биомолекули в биохимията са: [[въглехидрат]]и, [[липид]]и, [[протеин]]и и [[нуклеинова киселина|нуклеинови киселини]]. Повечето [[биомолекули]] са полимери
===Въглехидрати===
Ред 58:
[[Image:AminoAcidball.svg|thumbnail|100px| Структура на α-аминокиселина с амино група вляво и карбоксилна вдясно.]]
[[Протеин]]ите са огромни биополимери изградени от мономери наречени ''аминокиселини''. Има 20 канонични аминокиселини, като всяка има карбонилна група, амино-група и страничен радикал, който се бележи с "R". Страничният радикал е този, който отличава аминокиселините една от друга и им придава специфична роля при изграждането на полипептидната верига и триизмерната структура на протеина. Аминокиселините се свързват при кондензация формирайки пептидна връзка, като по този начин се синтезират дългите вериги на белтъците. Процесът е известен като транскрипция.
[[Image:DNA chemical structure.svg|thumbnail|200px|left| Схематични представена структура на ДНК.]]<br style="clear:right;" />
Ред 64:
{{основна|Нуклеинова киселина|ДНК|РНК|Нуклеотид}}
[[Нуклеинова киселина|Нуклеиновите киселини]] играят ключова роля в съхраняването на наследствената информация (ДНК, при някои вируси РНК), както и в процесите на нейната реализация (РНК) до функционално активен протеин. Мономерите на нуклеиновите киселини се наричат [[нуклеотид]]и. В състава на ДНК участват предимно четирите нуклеотида [[аденин]], [[цитозин]], [[гуанин]] и [[тимин]], при РНК
{{Br}}
===Нискомолекулни съединения===
Някои нискомолекулни съединения, които не участват в изграждането на биополимерите , също са предмет на биохимията, поради голямата им значимост в регулацията и осъществяването на цялостния метаболизъм. Повечето се явяват [[кофактор (биохимия)|кофактор]]и в ензимно катализираните реакции (напр. НАД, ФАД, НАДФ, АМФ, коензим А и много други); други са сигнални молекули участващи в междуклетъчната сигнализация, както и вторични посредници (second messenger) при осъществяването на сигналната трансдукция (фосфатидилинозитол-3,4-бифосфат, ГТФ, цАМФ, NO).
==Източници==
| |||